preloader
Споделяне

Защо и как трябва да четем Свещеното Писание

В някаква степен Свещеното Писание е животопис на Бога в тоя свят. В него Нео- писаният в някаква степен е описал Себе Си. Свещеното Писание на Новия Завет е жи- вотопис на въплътилия се Бог в тоя свят. В него е описано как Бог, за да открие Себе Си на хората, изпратил Бог Слово, Който се въплътил и станал човек и като човек разкрил на хората всичко, което Бог има, всичко, което Бог иска от този свят и хората в него. Бог Слово открил Божия план за света и Божията любов към света. Бог Слово е разкрил на хората Бога чрез словото, доколкото човешкото слово може да обхване необхватния Бог. Всичко, което е нужно на този свят и на хората в него Господ е изрекъл в Свещено- то Писание. На всички въпроси Той е дал отговори в него. Няма въпрос, който може да измъчва човешката душа, ала на който да не е даден в Свещеното Писание или косвен или непосредствен отговор. Хората не могат да измислят повече въпроси от отговори- те, които са им дадени в Свещ. Писание. Ако не намериш отговор на някое свое питане в Свещ. Писание, това означава, че или си задал безсмислен въпрос или не си знаел как да четеш Свещ. Писание и в него да прочетеш отговор.

В Свещ. Писание Бог е разкрил: 1) какво е светът; как се е появил; защо съществу- ва; накъде върви; как ще свърши; 2) какво е човекът; откъде е дошъл; къде отива; от какво е, защо съществува, как ще завърши; 3) какво са животните, какво — растенията; защо ги има; за какво служат; 4) какво е добро; откъде е; към какво води; защо го има; как се постига; 5) що е зло; откъде е; как съществува, защо съществува и какъв ще е краят му; 6) какво са праведниците и какво — грешниците; как от грешник се става праведник и от възгордял се праведник — грешник; как се служи на Бога и как — на дявола; целият път от доброто до злото, от Бога до дявола; 7) всичко — от начало до край; целият човешки път от тялото до Бога, от зачатието до възкресението от мърт- вите; 8) какво е историята на света, историята на небето и земята, какво е историята на човечеството; техният път, цел и завършек.

Изобщо, в Свещ. Писание Бог е казал всичко, което е трябвало да се каже на хората. В Свещ. Писание се намира биографията на всеки човек, на всеки без изключение. В него всеки от нас може да открие себе си, подробно описан и разкрит — всички свои добродетели и пороци, които имаш, можеш да имаш или да нямаш; ще намериш пъти- ща, по които твоята душа и душата на всекиго се движи от грях към безгрешност, и це- лия път от човека до Бога и от човека до дявола. Ще намериш начини как да се освобо- диш от греха, ще намериш, с една дума, цялата история на греха и греховността и цяла- та история на правдата и праведниците. Ако ли си опечален, в Свещ. Писание ще наме- риш утеха; ако ли си тъжен — радост; ако ли си гневлив — кротост; ако ли си сла- дострастен — целомъдрие; ако ли си немъдър — мъдрост; ако ли си лош — доброта; ако ли си престъпник — милост и правда; ако ли си човеконенавистник — любов. В него ще намериш лекарство за всички свои пороци и страсти, и храна за всички свои добродетели и подвизи. Ако си добър, Свещеното Писание ще те научи как да станеш по-добър и най-добър; ако си усетлив, то ще те научи на ангелска нежност; ако си умен, то ще те научи на мъдрост. Ако обичаш красотата и музикалността на стила и словото, няма по-красиво, нито по-трогателно от словото в книгите на Иов, на Исайя, на Соло- мон, на Давид и на Йоан Богослов, и на апостол Павел… Тук музиката, ангелската музи- ка е облекла вечните Божии истини в човешки слова.

Колкото повече човек чете и изучава Свещеното Писание, толкоз повече и повече намира причини да го изучава още по-продължително и непрестанно. То е — по думите на св. Златоуст — като благоухаещ корен, който колкото повече се трие, толкоз по-сладък мирис пуска.

Колкото е важно да се знае защо трябва да четем Свещ. Писание, също толкоз важно е да знаем как трябва да го четем. Светите отци начело със светия Златоуст са най-добрите ни наставници в това. Свети Йоан Златоуст е, тъй да се каже, написал пето Евангелие. Светите отци препоръчват сериозна подготовка за четене и изучаване на Свещ. Писание. А в какво се състои подготовката? Най-напред в молитвата. Моли се на Господа да просвети ума ти, за да разбираш словата на Свещ. Писание, и да изпълни с благодат сърцето ти, за да усетиш истинността на тези слова и живот. Съзнавай, че това са Божии слова, които Той лично ти говори и изрича. Молитвата, съединена с оста- налите евангелски добродетели, най-много прави човека способен да разбира Свещеното Писание.

А как да четем Свещеното Писание?
Молитвено, с благоговение, понеже във всяка дума там е стаена капка вечна исти- на, а всички думи образуват безбрежния океан на Вечната Истина. Свещеното Писание не е книга, а живот, понеже неговите слова са дух и живот2, затова и да ги разбираме можем ако направим техния дух — свой дух, и техния живот — свой живот. Това е кни- га, която се чете чрез живота — чрез прилагане на дело. Първо трябва да се преживее, а сетне — да се разбере. Тук са в сила следните думи на Спасителя: „Който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога“3. Върши, за да разбереш. Това е основното правило на православната екзегеза. В началото човек обикновено чете Свещ. Писание бързо, а сетне все по-бавно, докато най-накрая не почне да чете дума по дума, понеже във всяка дума открива безкрайна истина и неизразима тайна. Всеки ден чети поне по една глава от Стария и Новия Завет, ала редом с това върши на дело и по една добродетел. Върши я дотогава, докато тя не ти стане навик. Да речем, първо се заеми с прощаване на оскърбленията. Нека това ти стане всекидневно задължение. И при това се моли на Господа: „Благи Господи, дай ми любов към моите оскърбители!“ И когато тази добродетел ти превърнеш в навик, тогава всяка друга подир нея ще ти ста- не по-лека и тъй — до последната. Главното е да четеш Свещ. Писание все повече — което разумът не успее да разбере, ще го усети сърцето, ала дори ако разумът не разби- ра и сърцето не усеща, ти пак чети, понеже чрез четенето сееш в душата си Божии сло- ва, а в нея те не ще се изгубят, но постепенно и незабележимо ще преминат в естество- то на твоята душа и над теб ще се изпълнят словата на Спасителя за човека, който хвърля семена в земята „и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае“4. Главното е: сей, а Бог е, Който дава и прави посятото да расте5. Само не бързай да жънеш успехи, та да не заприличаш на човек, който днес е сял, а утре вече иска да жъне.

Докато четеш Свещ. Писание, влагаш в тестото на душата и тялото си квас, който постепенно набъбва, прониква в душата докато не я пропие цялата и не я закваси с евангелска истина и правда. Във всеки случай, притчата на Спасителя за сеяча и семето може да се приложи към всекиго от нас. В Свещеното Писание на нас е дадено семето на Божията истина. Когато го четем, ние сеем това семе в душата си и то пада върху ка- менисти и трънести места в душата, а нещо попада и върху добра земя в сърцето ни и там ражда плод. А когато видиш плода и го вкусиш, тогаз от радост ще поискаш и каме- нистите и обраслите с тръни места в душата си да разчистиш, изореш и засееш със се- мената на Божиите слова. Знаете ли кога човек е мъдър в очите на Господа Христа? Ко- гато слуша Неговите думи и ги изпълнява. Начало на мъдростта е да се слушат Божии- те слова6. Всяка дума на Спасителя обладава мощ и сила да изцелява и от телесни и от духовни болести. „Кажи само дума и слугата ми ще оздравее“7. Спасителят каза дума — и слугата на стотника оздравя. Както някога, тъй и сега Господ не престава да изрича думите Си и към тебе, и към мене, и към всички нас. Ние трябва само да се спрем, да се задълбочим в тях и да ги приемем с вярата на стотника. Тогава и с нас ще стане чудо и душата ни ще оздравее, както е оздравял слугата на стотника. Защото в Евангелието пише и това: „ … доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни“8. Това Господ Иисус върши и днес, понеже Той „е съ- щият вчера, и днес, и вовеки“9.

На Страшния съд ще бъдат съдени ония, които не слушат словата Божии и на тях ще им бъде по-тежко в съдния ден, отколкото на Содом и Гомора10. Внимавай, на Страшния съд от тебе ще се иска да дадеш сметка за това какво си сторил с Божиите слова, дали си ги слушал и усвоявал, дали си им се радвал или си се срамувал от тях. Ако си се срамувал от тях, то и Господ ще се срамува от тебе, когато дойде в славата на Своя Отец заедно със светите Си ангели11. Малко са човешките думи, които не са пусти и празни, затова малцина са думите, заради които няма да бъдем осъдени12. За да избегнем това, трябва да изучаваме и научим словата Божии от Свещеното Писание, да ги направим свои, защото затова Бог ги е казал на хората, та да ги усвоят те, а чрез тях
— и самата истина Божия.

Във всяко слово на Спасителя има повече вечност и непреходност, отколото в ця- лото небе и цялата земя с целокупната тяхна история. Затова Той е рекъл: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“13. Това означава: в словата на Спасителя е Бог и всичко Божие, затова те не могат да преминат. Усвои ли ги човек, той става по- непреходен от небето и земята, защото в тях има сила, която прави човека безсмъртен и вечен. Изучаването на Божиите слова и изпълняването им на дело прави човека сродник на Господа Иисуса. Това Той Сам е заявил, когато е рекъл: „Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват“14. Това означава: ако слу- шаш и четеш словата Божии — ти си наполовина брат Христов; ако ли пък ги изпълня- ваш — то изцяло си брат Христов. А това са радост и предимство по-големи и от ангелс- ките. Чрез изучаването на Свещеното Писание в душата се разлива някакво блаженс- тво, което не прилича на нищо земно. За това именно е говорел Спасителят, когато е казал: „Блажени са … , които слушат словото Божие и го пазят“ (Лука 11:28).

Велика е тайната на словото. Толкова велика, че Самото второ Лице на Светата Троица — Господ Христос — се нарича в Свещ. Писание: Слово = Логос. Бог е Слово (Иоан. 1:1) — всички слова, които идват от това вечно и абсолютно Слово, са изпълне- ни с Бога, с Божия истина, вечност и правда. Ако тях слушаш, ти слушаш Бога. Ако ги че- теш, четеш непосредствено Божиите слова. Бог Слово стана плът, стана Човек (Иоан. 1:14) и гъгнивият и бръщолевещ човек проговори словата на вечната Божия истина и правда.

В словата на Спасителя се съдържа някакъв нектар на безсмъртието, който чрез четенето на Неговите слова капка по капка капе в душата на човека и я оживява от смърт в живот, от преходност към вечност. Това Спасителят изявява с думите: „Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и … е минал от смърт към живот“ (Иоан. 5:24). Това ще рече: чрез слушане- то и изучаването на словото Божите ти се учиш на безсмъртие и вечност, учиш се на безсмъртен и вечен живот, а ако вярваш в тях с пълна вяра, вече си научил що е вечен живот и си преминал от смърт към живот. Затова Спасителят категорично твърди:

„Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки“ (Иоан. 8:51). Всяко Христово слово е изпълнено с Бога, затова когато то влезе в човешката душа, тя се очиства от всяка нечистота. От всяко Негово слово излиза сила, която очиства от греха. Затова Спасителят на Тайната вечеря е казал на учениците Си — тези неотстъпни слушатели на словата Му: „Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви про- повядвал“ (Иоан. 15:3). Всичко, което е написано в Свещеното Писание, Господ Христос и Неговите апостоли наричат: слово Божие, слово Господне15, и ако не го четете и прие- мате за такова, тогава ще останете в мрака на гъгнивите и пелтечещи, празни и пусти човешки думи.

Всяко слово Божие е изпълнено с Божия истина, която, влезе ли в душата, я осве- щава за цяла вечност. Затова Спасителят се обръща с молитва към Своя небесен Отец:
„Отче… Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина“16. Не приемаш ли словото Христово като слово Божие, като слово на Истината, тогава лъжата и бащата на лъжата, които са в тебе, въстават срещу него.

Във всяко слово на Спасителя има много свръхестествена сила и благодат — това именно облагодатява душата на човека, когато словото Христово я посети. Затова све- тият апостол нарича цялото домостроителство на спасението „слово на благодатта“ на Бога17, „слово на истината“18, „слово на живота“19. Като жива, благодатна сила, словото Божие действа в човека чудотворно и животворно, ако човек го слуша с вяра и приема с вяра20. Всичко е осквернено от греха, но всичко се и очиства — чрез словото Божие и чрез молитва, всичко, всяко творение — от човека до червея21. Чрез истината, която носи в себе си, чрез силата, която има в себе си, словото Божие е „по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява по- мисли и намерения сърдечни“22. Пред него и за него няма нищо тайно. Защото всяко слово Божие има в себе си нещо от вечното Божие Слово — Логос — то притежава сила- та духовно да ражда и възражда хората. И когато се ражда от Него, човекът се ражда от Истината. Ето защо свети апостол Яков пише на християните, че тях ги е родил Бог Отец чрез словото на истината23, а свети Петър им казва, че са възродени от словото на живия Бог, Който пребъдва вечно24. Всички Божии слова, които Бог е говорил на хора- та, идват от Вечното Слово — Логос, Който е Слово на живота и дава живот вечен. Когато живее чрез това Слово, човек се оживява от смърт в живот; като се изпълва с вечен живот, човек става победител на смъртта и участник в божественото естество25 и блаженството му не ще има край.

Във всичко това главното, най-главното е вярата и чувството на любов към Госпо- да Христа, защото пред топлината на това чувство се открива тайната на всяко Божие слово, както под топлината на слънчевите лъчи се разтварят листите на благоухайните цветя. Амин.26

Архимандрит Юстин (Попович)

1 Превод от сръбски език, инок Евтимий (Хинов) — от „Тълкование на светото Евангелие според Матея“, Предговор.
2 Иоан. 6:63
3 Иоан. 7:17
4 Марк. 4:26-29
5 1 Кор. 3:6
6 Мат. 7:24-25
7 Мат. 8:8
8 Мат. 8:16
9 Евр. 13:8
10 Мат. 10:14-15
11 Марк. 8:38
12 Мат. 12:36
13 Мат. 24:35
14 Лука 8:21
15 Иоан. 17:14; Деян. 6:2; 13:46; 16:32; 19:20; 2 Кор. 2:17; Кол. 1:15; 2 Сол. 3:1.
16 Иоан. 17:17.
17 Деян. 20:32.
18 Еф. 1:13.
19 Фил. 2:16.