preloader
Споделяне

Послание до паството на Богохранимата Неврокопска епархия

Неврокопска 
Митрополия
№1080
21 април 1935 г.
гр. Неврокоп

Едино тҍло, eдинъ дyхъ… eдинъ Господь, eдина
вҍра, eдино крещeніе: eдинъ Богъ и Отецъ всҍхъ. 
(Ефес. 4:4-6)

Възлюбени мои чада,
Господу Богу било угодно – по Неговия непостижим промисъл и велика милост – да въз­ложи на мен кръста на архипастирското служение в Богоспасаемата Неврокопска епархия. Благословен да бъде Бог, Който ме призова чрез единодушния глас на моето благочестиво паство и молитвения зов на нашата света православна Църква! Про­славен да бъде Господ наш Иисус Христос, Който благоустрои моя път към вас – моите единородни и единоверни братя!
Прекланяйки се смирено пред Божията света воля, отзовавайки се сърдечно на вашия синовен зов, ида при вас, изпълнен с крепка вяра в Бога и отеческа любов към всички вас. Заставам сред вас със сърдечно желание да ви послужа – по примера на нашия Спасител, Който дойде на земята, за да послужи, а не да Му служат, и съгласно Неговата Божествена заповед: който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде слуга (Мат. 20:27). Нося ви и ви предавам благодатта и благословението, мира и любовта на нашия Господ Иисус Христос. Мирът Божи да цари в сърцата ви (Кол. 3:15) – оня мир, към който сте призвани и чрез който сте слени в едно тяло, в една душа.
Пръв мой свещен дълг и съкровено желание още в първия миг, когато Дух Светий ме постави – чрез гласа на Църквата и народа – да ръководя паството на Богохранимата Неврокопска епархия, беше да възнеса всесърдечни и вседушевни молитви към Господа Бога: Той да съедини всички ни в Себе Си чрез жива и непоколебима вяра и помежду ни чрез съвършена и дейна братска обич, да съедини и обедини неразривно – в мир и любов, в благоденствие и преуспяване – всички чада на нашата света Православна Църква и на нашия добър благочестив народ. Това ще бъде първата и последна цел на моя живот и моето служение. Защото, възлюбени чада, за нас, Божиите създания, няма по-голямо благо от живото общение с Бога и искреносърдечното братско единение помежду ни! Това висше благо е осно­вата на нашия живот и изворът на всички други блага – временни и вечни, земни и небесни. Когато нашият Спасител се приготвяше за Своите последни изкупителни страдания и Своята спасителна смърт на Голгота, Той произнесе велика пър­восве­щеническа молитва за спасението на света. В тази молитва Той най-много се молеше: Да бъдат всички едно – както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно… да бъдат едно, както Ние сме едно… в пълно единство (Иоан. 17:21–23).
Бог е първоизточникът на живота. Той е създал и крепи всичко живо. Той е създал и човека по Свой образ и Свое подобие – с богоподобна безсмъртна душа. И човекът живее със своята душа само тогава, когато – чрез жива вяра – се намира в живо общение с Бога. Тогава човекът става все по-добър и по-добър, все по-съвършен и по-съвършен, издига се все по-високо и по-високо, доближава се все повече и повече до Бога, тогава той отразява в себе си все по-силно Божия образ и става богоподобен. Тогава човек прилича на благоплодно дърво, насадено край бистър и непресушим извор, от който то смуче живителни сокове, разлистя се и цъфти китно и дава обилни плодове.
Когато нас, човеците, свързва жива вяра с Бога и чистосърдечна дейна любов помежду ни, тогава и всички ние живеем и крепнем, растем и цъфтим, напредваме и преуспяваме, благоденстваме и блаженстваме. Тогава се усъвършенства отделната личност, цъфти семейството, крепне обществото, напредва народът, засилва се държавата. Вярата и любовта са неизтощими и непобедими, зиждителни1 и творчески Божествени сили. Затова и благата, които произхождат от тях, не могат да бъдат получени от никъде другаде. Затова и най-великото благо – всеобщото единение и пълното единство, което създават те, – не може нито да бъде създадено, нито да бъде разрушено от никаква друга сила. Единството е живот и здравина, здравината е бод­рост и сила, силата е успех и победа. Когато ние чрез вярата и любовта сме слени в едно чувство и едно пожелание, в една мисъл и една воля, в един порив и един устрем, тогава няма цел, която да не можем да постигнем, няма пречка, която да не можем да победим. Победата, която победи света, е нашата вяра (1 Иоан. 4:5). А любовта е по-силна от вярата. Тя е най-великата сила, защото Бог е любов. Всичко добро и хубаво, светло и възвишено иде от Бога и от любовта, която е Божия сила. Св. апостол Павел ни разкрива по един дивен начин каква е християнската любов. Той казва: Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, – щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада. (1 Кор. 13:1–8). А св. апостол Йоан Богослов, апостолът на любовта, ни открива най-великата тайна, достъпна за нас, човеците – тайната, че Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог (пребъдва) в не­го (1 Иоан. 4:16). Любовта е най-пълното съвършенство, най-живото общение с Бога и човеците, най-­здравото единение между всички, най-креп­кото единство във всичко. Любовта е съюз на съвършенството (Кол. 3:14).
Любовта ни издига до най-висшето съвършенство, което ние, човеците, можем да достигнем на земята и което се изразява в пълна готовност всякога да се жертваме за другите и да даваме дори и живота си за тях (Иоан. 15:13). Тя ни пресъздава и преобразява, облича ни в ангелски образ и ни прави способни да обичаме не само своите близки, но и да живеем и постъпваме напълно според Боже­ствената и спасителна заповед на нашия Спасител, Който е въплътената Божия Любов и Който казва: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят (Лука 6:27–28).
Чрез любовта, която ни е дал нашият Отец, ние ставаме чеда Божии (1 Иоан. 3:1) и братя помежду си (Мат. 23:8). Тя ни свързва един друг с неразривни връзки и сетне всички ведно ни слива с единия наш Отец, Който е на небесата (Мат. 23:9). Благодарение на Божията любов, всички ние чрез един Дух сме кръстени в едно тяло и всички сме напоени с един Дух (1 Кор. 12:13). И както отделните члено­ве на тялото действат отделно, всеки според своето назначение, но всички живеят неразривно заедно в едно общо тяло, така също и всички ние трябва да живеем един с друг, един за друг, да живеем и действаме – чрез мир и любов – в пълно единение и съвършена хармония. Радва ли се някой – и ние да се радваме, страда ли някой – и ние да страдаме! Нуждае ли се някой – да му помогнем, пада ли някой – да го подигнем, греши ли някой – да го поправим, погива ли някой – да го спасим! Като образуваме едно тяло, едно братско семейство, всякога да постъпваме според съветите на св. апостол Павел, кой­то богомъдро и братолюбезно2 ни наставлява: да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други. И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове (1 Кор. 12:25–27).
Ако единението и общението чрез вяра и любов е най-високото благо, то разединението и разделението чрез себелюбие и ненавист е най-голямото зло за нас, човеците на земята! Там, където има себелюбие и корист, вражда и ненавист, раздори и разногласия, там всичко загива, защото там настъпва разединение и разделение, разпадане и разложение, гибел и смърт. Там погива отделният човек, разлага се семейството, разпада се обществото, проваля се народът, срива се държавата. Нашият Спасител казва: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои … пропада  (Мат. 12:25; Лука 11:17). Който от себелюбие и суетност, омраза и ненавист събужда вражди и озлобление, сее раздори и разцепление – той върши най-голямото, най-страшното зло. Той е най-големият злосторник, най-големият грешник. Той погубва себе си и тласка към гибел и другите. Св. Писание говори, че мерзки са пред Бога ония, които сеят вражди помежду братя (Притч. 6:16–19). Злобата е най-страшната демонична сила, от която произлизат всички злини и смъртни грехове. Тя откъсва човека от Бога и го прави чадо на дявола. Св. Апостол и Евангелист Йоан Богослов, който ни откри същината и величието на любовта, ни разкрива и ужаса на омразата. Той казва: Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си… Ние знаем, че преминахме от смърт към живот, защото обичаме братята си; който не обича брата си, пребъдва в смърт. Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец (1 Иоан. 3:10, 14–15). Затова великият христолюбив и братолюбив св. Апостол Павел усърдно моли и продължава: Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и една мисъл (1 Кор. 1:10). Бъдете единомислени, живейте в мир, и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас (2 Кор. 13:11).
Възлюбени чада,
Господ ни е дал велико обетование3 – да бъдем синове Божии чрез вярата в Иисус Христа (Гал. 3:26) и чрез любовта към своите братя (1 Иоан. 3:10). Ние всички сме братя и имаме един небесен Баща – Бог, Който ни е създал, Който ни пази и крепи.
Всички ние – единородни и единоверни братя – произхождаме от един род, образуваме един народ. Родът ни е честен, народът ни е благочестив. Родът ни е отбран, народът ни е богозван. Да не отричаме своя род, да обичаме своя народ! Нашият добър и мил народ е достоен за най-силна обич и най-големи жертви. Той има много грижи, много неволи: той заслужава да му служим честно и мъдро, предано и себеотречено. Бог проведе нашия народ през много изпитания, много страдания, проведе го, за да го изпита и проясни, за да го засили и утвърди в неговото съществуване. 
Всички ние обитаваме една родна земя, имаме една-единствена Родина. Земята ни е богата, Родината ни е прекрасна! Да обичаме с цялото си същество родната земя. Да пазим с всички сили единната си Родина! Да разкрием и умножим богатствата на земята – за всеобщо благоденствие, да развием и увеличим красотите на Родината – за всеобща радост! Бог посели нашия народ на едно от най-хубавите места на земята, даде му да владее благословени предели. Да благодарим на Бога за тоя велик дар и тая велика милост!
Всички ние сме приели едно свято кръщение и една свята православна вяра. Да пазим с благоговение и трепет свещените дарове, които сме възприели чрез кръщението, и непобедимата сила, която сме получили чрез вярата. Да пазим и увеличаваме тая сила, с която верните чада Божии победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, из­бегнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни в борба, обърнаха на бяг чужди пълчища (Евр. 11:33–34). Да живеем с оная Божия сила и свята вяра, която ни дадоха и завещаха св. равноапостолен Цар Борис, св. равноапостолни Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Теодосий Търновски и много други велики светители на Българската православна църква и себеотвержени служители на българския народ. С тая вяра и сила живееха и преуспяваха нашите бащи и деди, нашите деди и прадеди. С крепката вяра в Бога и в себе си, с възторжената любов към своя род и своята Родина нашият целокупен народ живееше и крепнеше, бореше се и побеждаваше в миналото. С тези божествени сили той ще живее и преуспява, ще се крепи и опази цял и невредим и в бъдещите векове.
Всички ние приехме един Дух – Духът, Който иде от Бога (1 Кор. 2:12). Както казва св. апостол Павел, нашите тела са храм на Дух Светий, Който живее в нас и Който имаме от Бога (1 Кор. 6:19). Той е Светият Дух, Който ни очиства и освещава, прояснява и просвещава, издига и възвишава. Той е Духът на доброто и правдата, на истината и светлината, на любовта и предаността, на чистотата и добродетелта, на кротостта и смирението, на подвига и себеотречението. Тоя Дух поражда в нашата душа най-хубавите плодове, най-чистите добродетели – поражда любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22–23).
Единно и неразделно с тоя свят Божий Дух в нас живее и трябва навсегда да живее и духът на единния род и единната Родина – оня чист и благороден дух, който ни обединява в един народ, в една земя, в едно Отечество, в една държава. Тоя дух на нашия благословен род, на нашите велики и вдъхновени деди и прадеди събужда у нас най-чистите сили и най-великите добродетели, с които Бог е надарил нашия народ. Той ни вдъхновява към себеотречение и саможертва, към велики дела и подвизи – за доброто на единната Родина и целокупния народ. Той ни прави способни да се обичаме и да си прощаваме, да си помагаме и да си съдействаме, да забравяме лошото и да помним само доброто, да вършим всичко, което ни сближава и сплотява, и да отбягваме всичко, което ни отдалечава и разделя. Проникнати с тоя дух, ние ще можем да се сродим бърже с величавите образи от миналото на нашата родна Църква и нашия народ, да възприемем всичко хубаво и да отхвърлим всичко погрешно от това минало и – окрилени от крепка вяра и светла надежда – да вървим дружно към една цел, един идеал. Прояснени и подкрепени от Божия Дух да пазим чист и единен, крепък и силен, твърд и непобедим духа на своя народ и своята Родина.
И така, възлюбени чада, всички ние, като синове на един небесен Баща, като чада на една света Православна Църква, като рожби на единен народ да се слеем в едно сърце и една душа, и всякога, най-паче4 же сега, в дните на светлото Възкресение Христово, според призива на Църквата, да се прегърнем братски и радостно да възкликнем:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
И сърдечно да откликнем:
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ ХРИСТОС!
Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин (2 Кор. 13:18)!
                              † Неврокопски БОРИС
Публикувано в: Църковен вестник, № 17-18, 1935 г., 214-217.

Бележки
  1. ЗИЖДЍТЕЛЕН – Съзидателен. Бел. ред.[]
  2. ЛЮБЀЗНО. Остар. и диал. С любов; обично, обичливо. Бел. ред.[]
  3. ОБЕТОВА̀НИЕ. Книж. Остар. Тържествено обещание. Бел. ред.[]
  4. НАЙ-ПА̀ЧЕ. Остар. Най-вече. Бел. ред.[]