Св. Георги Победоносец – дивен небесен покровител и на българския народ

Славният Христов воин св. Георги Победоносец е един от най-обичаните и почитани светци на Православната Църква. Още приживе той вършел с Божията сила дивни чудеса ­ изцерявал болни, възкре­сявал мъртви, обръщал към спасител­ната вяра в Христа множество езичници. Но и след смърт­та си той продължава да помага в беди и скър­би на онези, които благоговейно тачат него­вата памет и го призовават в молитва.
В древна Византия християните се ста­раели да привличат помощта на този Божий угодник при важни свои начинания. Изображе­ния на св. мъченик се срещали не само в църкви­те и домовете на вярващите, но и по войн­ските знамена, шлемове и щитове; той бил изобразяван дори върху печатите. Импера­торите Юстин II и Тиверий II започнали да секат монети с образа на св. Георги. Из цялата империя ­ както в Сирия (родината на све­теца), така и в Палес­тина, Финикия, Мала Азия и Европа ­ се строели храмове на името на Христовия страсто­терпец, съставяли се служби в негова чест.
В нашите земи св. Георги е бил почитан още от най-стари времена. В центъра на София и до днес е запазена (в реконструиран вид) посве­тената на вели­комъченика ранно­християнска ротонда{{ Ротонда ­ архитектурна сграда с кръгла форма.}}.
Българите, както и съседните балкански народи, възпяват св. Георги не само като “освободител на пленените, защитник на бедните, лекар на болните”, но го почитат и като покро­вител на земеделието и скотовъдство­то. Вероятно тази вяра идва от самото име на светеца ­ “Георги” в превод от гръцки език означава “земеделец”. Редица чудеса са пока­зали, че той наистина е надежден помощник в нелеките трудове на селските стопани. За­това в деня на неговата памет 6 май (23 април, ст. ст.) обикновено се служат молебни за изо­би­лие на земните плодове, поръсват се със све­тена вода нивите и животните, които тогава за първи път излизат на паша след зимните студове.
Обичта си към св. Георги българският народ е излял и в своите песни, където той се възпява като “милен”, “хубав” и т. н.
Открай време българските войни славят св. Георги като свой небесен покровител. Не случайно орденът “Св. Георги Побе­доносец” е бил навремето награда за проявена изклю­чител­на храброст.
Най-сетне сърдечната любов на бълга­рите към светеца се проявява и в това, че мнозина кръщават децата си с неговото име.
Дълбоката почит към славния Победоно­сец в България се дължи на действителната чудотворна помощ, която той многократно е оказвал на нашия народ. Тук ще разкажем само за някои от дивните промислителни дела на светия великомъченик, чиито чудеса като многоплодно дърво се увеличават колко­то повече коренът на историята отива по-надълбоко във времето.

Чудото на св. Георги с българина
Ето един удивителен разказ, запазен в древ­ния старобългарски литера­турен па­мет­ник ­ Ръкописен пролог от ХIV-ХV в.{{ Ръкописен пролог от ХIV–ХV в., който се пази в БАН; Същият разказ се съдържа и в: Пролог от ХIV в., пазен в Троице-Сергиевата лавра, и Ръкописен сборник от ХVIIв., пазен от руското «Общество любителей древней письменности». – В: Проф. Ив. Снегаров. Старобългарският разказ “Чудо на св. Георги с българина” като исторически извор. – ГДА, т. ХХХ, 1954-1955, с. 217-240.}}
“По едно време дойде един странствуващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, той ми каза: “Благослови, отче, и се помоли за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е него­вата история, но нямам сили да ти я разкажа ­ виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам.”
Тогава повиках игумена и трима старци и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:
“Отче игумене Петре! Аз съм от новопо­кръстения български народ, когото Бог про­свети със св. Кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, наречен в светото Кръщение Михаил. Той (княз Борис) с Христо­вата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорно българско племе, просвети с бла­горазумна свет­­­лина неговото сърце, помраче­но от зло­умишленото дяволско дело, отвърна го от тъм­ните, измамни, смрадни и богоне­навист­ни жертви, изведе го от мрак към светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрад­­ните и нечисти техни (на българите езичници) храни, требищата им разруши, утвърди ги със свети­те книги в правата християнска вяра, като доведе архи­епископа свети Йосиф (Сте­фан) и други учи­тели и наставници, съгради черк­ви и манас­тири, постави епископи, свещени­ци, игумени, кои­то да учат и ръководят народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои с тази ми­лост ­ след като прие ангелски образ (схима), премина от този измамен живот в горния Йерусалим при Христа.
И докато още беше жив в монашество и вместо него владееше Владимир, неговият първороден син, по Божие благословение и по изволението на него ­ Михаил, Симеон свали брат си{{Това станало, защото Владимир (Расате) се опитал да възвърне езичеството в новопокръстените български земи.}} и се възкачи на престола. Тогава сре­щу него (Симеон –­ бел. ред.) се надигна ма­джар­ският народ{{ Става дума за войните с маджарите през периода 894-896 г.}} и плени населението му; той се би с тях и те му над­виха. През тази година и аз участвувах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех където живее князът, а навън, сред народа.
Когато маджарите ни разпръснаха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. Тогава аз извиках високо: “Госпо­ди, Боже християнски! Помогни ми по молит­вите на великия мъченик Георги и ме избави!” И пак извиках: “Свети Георги, при светото Кръщение свещеникът ме нарече на твоето име; аз съм твой раб, избави ме сега от езични­ци­те!” Тогава предният десен крак на коня затъна в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мене. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стре­лите в ръка, побягнах от коня към долината. И като се озърнах, видях маджарите да ти­чат към него и извиках: “Господи Иисусе Хрис­те, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме спаси и запази в тоя час!”
Щом изрекох тия думи с плач, ето моят кон дойде при мене със здрав крак, а маджа­рите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се прибли­жи до мен. И пак рекох: “Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които Те при­зовават от все сърце! Велики Георги, бъди с мене!” Тогава възседнах коня, а маджарите, макар че ме гонеха и изстреляха много стре­ли, не ме засегнаха поради силата Хри­стова и помощта на св. Георги. И начаса се намерих в своето село, което отстоеше на три дни път от мястото, където стреляха по мен маджа­рите. От моята дружина се върнаха само двамина, и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.
После Симеон, като чу, че маджарите идат пак, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена си, яви ми се мъж голо­брад и тъй светъл, че не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: “Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегаш­ният ти ще умре внезапно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Заповядвам ти обаче да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пре­све­та Трои­ца и помощта на светия мъченик Георги! Каквото намериш на тоя крак, не употребя­вай за нищо друго, а само за честен кръст и да мълчиш за това, докато не видиш славата Божия!” Аз запитах: “Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето?” “Аз съм, отговори той, Христовият раб Георги, кого­то ти молитвено призоваваше.” И като ста­нах от сън, прославих Бога и светия мъче­ник Георги, а след това, както ми заповяда свете­цът, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках свещеника да направи св. служ­ба, заклах най-хубавия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Както вървях­ме, на третия ден първият ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им раз­казах как си беше счупил ногата, когато бягахме, (там бяха и двамата, които видяха как стана това) ме поча­каха малко време, та одрахме крака и намерих­ме под коляното три железни обръча, които държаха здраво кост­та, която не беше пречу­пена, а само пукната надлъж. Много се опит­вахме да извадим обръ­чите, но не можахме. Тогава отрязахме кост­та, положихме я на камък и с топорите я раз­дробихме, та така едва извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизказана Божия милост и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидох­ме на война. И по Божията милост, колкото души заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.
Като се върнахме у дома, заварих жена си болна от огнена треска. Като мина една неде­ля, сетне втора и видях, че страда люто, одързостих се и се помолих така: “Господи, по молитвите на Тази, Която Те е родила, и на светия Твой угодник Георги, изцели Твоя­та рабиня Мария!” После положих върху нея единия обръч, след него втория, а когато накрая положих върху нея третия обръч, тя начаса оздравя, стана и прослави Бога и вели­кия мъченик Георги. И аз, като разбрах мило­сър­дието и човеколюбието на Пресвета Троица, повиках ковача и му рекох: “Братко, скови ми кръст от тия обръчи!” Той много разпитваше какви са тези железа, но аз не дръзнах да му разкажа. Той ми ги скова, както ми беше казал светецът.
И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във вой­ни по молитвите на светия великомъ­ченик Георги.”

Св. Георги взима под покровителството си Зографския манастир
Зографският манастир е основан през IХ век{{ За официална дата се приема 898 г. – годината, която е написана върху направената през ХIХ в. сребърна риза на Фануилската икона на св. Георги. През Х в. под първия Устав на Света Гора вече се среща подписът на Зограф­ския игумен.}} от трима родни братя ­ Аарон, Йоан и Мойсей. Според едно от преданията те били еднокръвни братя на цар Самуил, а според друго ­ потомци на византийския император Юстиниан Велики. Като решили да оста­вят света, тримата приели монашество и се заселили на Атон, където се подвизавали в уединение недалеч един от друг. Построили си малка църква, но не знаели на кого да я по­светят. Като приготвили дъска за храмова­та ико­на, те пристъпили с пост и молитва към Все­щедрия Господ ­ да им открие по какъвто начин Му е угодно на кой светец или празник да посветят построения от тях храм. Една сут­рин, когато влезли в църквата, те видели, че на приготвената за храмова икона дъска сам се е изобразил ликът на св. ве­ликомъченик Георги. Удивени от Божието чудо, те благодарили на Спасителя и на свете­ца за получената милост. Преданието разказ­ва, че през нощта, когато по чудесен начин се изографи­сал ликът на великомъче­ника, от храма се излъчвала силна светлина и осветя­вала всичко наоколо.
Докато на Атон ставало това необикно­вено събитие, ето какво се случило във Фануи­ловия манастир в Сирия, намиращ се близо до Лида, родния град на св. Георги. Пред очите на игу­мена и братята образът от иконата на великомъ­ченика в манастирския храм станал неви­дим. Те разбра­ли, че светецът ги напуска, и с покаяние започнали да молят Бога и светия великомъ­ченик да им бъде открито къде е отишъл почитаният древен образ. Св. Геор­ги се явил във виде­ние на игумена и му казал: “Не се тре­во­жете за мен, аз си намерих църква в жребия на Божията Майка на Атон. Ако е възможно, побързайте и вие да отидете там, защото Божият гняв вече е надвиснал над цяла Палес­тина”. Игуменът и брат­ята веднага тръг­­нали за Света Гора, където наме­рили Фа­­­нуил­­ския об­раз на свете­ца, свръхесте­стве­но изо­­графисан върху но­вата дъска. Утешени от грижата на светеца за тях, те се присъеди­нили към тримата тамошни братя и заедно започнали да градят нов манастир. Нарекли го “Св. Георги Зо­граф”, което ще рече “Св. Геор­ги Живописец”, в чест на славния велико­мъче­ник и за увековечаване на дивното чудо, стана­ло с Фануилския образ на светеца.
Скоро вестта за случилото се стигнала чак до Константинопол, откъдето дошъл епи­скоп да разслед­ва чудото с иконата. Пора­ди неверието си той бил вра­зумен от Бога чрез след­ното знамение. Присми­вайки се на монасите, епископът си позво­лил да пипне с пръст чудотворния образ на свете­ца. Но пръ­стът му здраво за­лепнал за икона­та и всички усилия да го ос­во­бодят остана­ли на­празни. Тогава владиката осъзнал своя грях и се обър­нал към светеца с горе­що пока­я­ние. От прежи­вяно­то вълне­ние той за миг из­паднал в унес. Явил му се св. Георги и му ка­зал: “Се­га ти про­ща­вам, но част от пръс­та ти ще оста­не върху ико­­ната, та зави­наги да напом­ня за тво­­ето неве­рие”.
Св. Победо­носец ви­димо посе­тил своя Атон­ски манастир и с друга чудо­твор­на ико­на ­ Аравий­ската. Тя доплу­вала до Атон от Ара­бия и спря­­ла на брега срещу манастира Вато­пед. Всички свето­горски манастири иска­­ли да получат иконата и след общ съвет решили да я положат на гърба на едно необу­чено муле. Иноците се помолили Господ и св. Георги да им открият своята воля като насо­чат муле­то към онзи манастир, където благо­волява да се посели светият великомъ­ченик. Добиче­то тръгнало по стръм­ните атонски пътеки и се спряло на един от хъл­мовете срещу Зо­граф­ския манастир. Бра­тя­та от обителта с радостно шествие взели икона­та и я прене­сли в своя храм. По-късно, на мястото, където се спряло мулето с драго­ценния товар, била построена църква в чест на св. велико­мъче­ник Георги.
В Зограф­ския манастир има и трета чудо­творна ико­на на св. Георги, която прис­тигна­ла тук при следните обстоятелства: През ХV в. тур­ците нападна­ли Молдавия с цел да я поро­бят. По това време тя била управля­вана от воеводата Сте­фан VI Велики (1456-1504), кой­то дълбоко скър­бял за опустошава­нето и осквер­нява­нето на православните све­тини от невер­ните. Той постоянно се молел на Бога и на св. Георги пред иконата на велико­мъ­ченика, коя­то неговата благочести­ва май­ка благого­вейно пазела в своя молитвен кът, да му дару­ват помощ в неравната борба срещу жестоките нашественици. Една нощ насън му се явил прекрасен юноша във военно облек­ло, който му рекъл: “Дерзай, Стефане, и не се ужасявай, че враговете ти са много! Събери своите полкове и тръгни срещу неприя­теля! Аз съм изпратен при теб, за да ти явя велика­та Божия сила, която ще помага на твое­то войн­ство. По време на битките вземи със себе си иконата, пред която се моле­ше. Но след като завършиш успешно войната, я отнеси в Зо­графския манастир на Атон.”
Воеводата заедно със своите дружини се отправил срещу неприятеля, носейки със себе си иконата на св. Георги, и с помощта на небес­ния победоносец удържал пълна победа.
След битката пленените османски пъл­ко­водци помоли­ли воеводата Стефан да им покаже всички свои военачалници, за да видят и да се покло­нят на оня страшен храбрец, който като мълния се носел сред редиците им и всявал ужас в тях. Но сред събралите се молдавски пълководци те не намерили този, когото търсели. Тогава вое­во­дата им показал иконата на св. Георги и всички мю­сюлмани познали смелия юнак, който ги поразявал по време на битката. Удивени, те паднали пред образа на светеца и му се поклонили до земята.
След успешната война воеводата Стефан побързал да изпълни волята на св. ве­ликомъченик и изпра­тил ико­ната с неговия лик в Зо­графския манастир, който по това време бил в запус­тение ­ нападения­та на морските пирати, на ката­лонците и на ла­тинските кръстонос­ци за дълго време го обрекли на разруха. Мол­дав­ският вое­вода направил и богати да­рения за възобновяване на обителта в знак на бла­годарност към нейния не­бе­сен покрови­тел.
Споменатите чудо­твор­ни икони на св. вели­комъченик Георги и до днес се пазят в Зографския манастир.

Св. Георги изпраща преп. Пимен Зографски в поробените български земи
Преп. Пимен Зограф­ски, този нов апос­тол на българските земи, се родил в Средец от ро­дители, които дълги го­дини били без­плодни. Още преди раж­дането му него­вата майка била обещала, че ако Господ ѝ дарува чедо, ще го посвети Нему. Когато Павел (светското име на св. Пимен) навър­шил двай­сет години, баща му почи­нал, а майка му, из­пълня­вайки дадения обет, го връчила на своя духов­ник отец Тома, кой­то жи­веел и служел при храма на св. великомъче­ник Георги. В про­дължение на шест го­ди­ни о. Тома въз­питавал юно­шата в страх Божий и го наставлявал на духовен жи­вот според монашеските правила. В същото вре­ме го учел на грамот­ност, цър­ковно пеене и иконопис. След като се поминал, правед­ният о. Тома не оставил своя възпита­ник, но на два пъти му се явил и го насочил към св. Атонска гора. Боголюби­вият юноша се заселил в Зографския манастир, където много години се трудел в послу­шание, търпение, кротост и смирение. В такива богоугодни подвизи преподобният достигнал 55-годиш­на въз­раст. Тогава ста­нало събитие, което проме­нило по-нататъш­ния му живот.
Срещу храмовия празник на Зографския манастир ­ 23 април (по църковния календар), пре­подобният отишъл по оби­чая си в пеще­рата на св. Коз­ма Зограф­ски{{ Преп. Козма Зографски починал през 1323 г.}} и там прека­рал нощта в бдение и моли­т­ва. На раз­съмване, преумо­рен от бла­гочести­вия си труд, той изпаднал в лек унес и видял градове, села и мно­жество овци, кои­то ня­мали пас­тир. Към подвиж­ника се приближил войн, облечен в свет­ли дре­хи, с пастирски жезъл в ръце, кой­то му ре­къл: “Виждаш ли тези гра­дове, села и овци?”
­— Виждам ­ отвърнал с трепет о. Пимен.
­— Всички те нямат пас­тир и ще погинат. Затова Господ Бог Вседържител ме прати да ти ка­жа, че ти ще им бъдеш пастир. Взе­ми този жезъл и побързай да им помогнеш. А аз ще бъда с тебе; не се бой! –­ рекъл явилият се.
­— Кой си ти? –­ запитал преподобният.
­— Аз съм Божият раб Георги, покровите­лят и застъпникът на този манастир!
След тези думи явилият се изчезнал.
Когато преподобният дошъл на себе си, седнал и започнал да размиш­лява какво ли означава това видение. През това време от манастира дошъл неговият ученик мо­нах Памфилий и му донесъл коливо. Отец Пи­мен ядял мълчаливо, дълбоко замис­лен за видение­то. Памфи­лий забелязал, че старе­цът му се намира в особено със­тояние и го запи­тал:
­— Отче, защо така мъл­чиш и седиш вглъ­бен в себе си?
Св. Пимен му отвърнал:
­— Чедо, недоумявам как­во да ти отговоря. Не зная дали в будно състояние, или насън, но както се молех ви­дях следното видение ­ гра­дове, села и много овци, кои­то нямат пастир. И ето, застана пред мене покрови­телят на нашия манастир, облечен в светли воеводски дрехи, с пастирски жезъл в ръцете и ми рече: “Виждаш ли тия градове, села и овци, които нямат пастир?” Отговорих му: “Виждам”. Тогава той ми каза: “Всички те ще погинат. Затова Господ Бог Вседържител Иисус Хрис­тос ме изпрати да ти кажа, че ти ще им бъдеш пастир.” После ми даде жезъла, който държе­ше в ръката си, с думите: “По­бързай, помогни им! Аз ще бъда с тебе, не бой се!” И като каза това, си отиде. Ето, за това размишлявам ­ къде иска да ме прати Бог? Защото не зная, кои са тия градове и села, а и не попитах св. Георги. Помоли се на Бога и ти, чедо, да ми открие видението!
След като отпратил ученика си в манастира, преподобният продължил да моли Бога и св. Георги да му открият каква е волята Божия за него. И ето, един ден по време на молитва отново му се явил светият велико­мъченик и рекъл: “Защо недоумяваш и се ба­виш? Градовете и селата са твоето оте­чество и околностите му, а овцете без пастир са техните жители. Иди и ги утвърди в Христо­вата вяра, обнови църквите им и съгради манастири! Ето, Бог вложи в сърцето на султана благоразположение да даде на хрис­тияните свобода да си градят църкви.” След тези думи, светецът станал невидим. Св. Пи­мен отишъл в манастира и разказал за всичко това на един прозорлив старец, който го посъветвал да побърза да изпълни повеле­нието на св. Георги. С благословението на игу­мена преподобният се отправил към своята роди­на. Тук той оби­колил целия софийски край, като про­повядвал сред народа и го напът­ствувал как да изпълнява Христовите запо­веди. Съградил около 300 църкви и 15 манастира. Някои от новопо­строените Божии храмо­ве той сам изографи­сал, като обучил на ико­нопис и други способни за това люде. Вест­та за преподобния и за вър­шените от него чудеса се разнесла из цялата българска земя. Хрис­тияни от Видин­ско и от Доростолско идва­ли да го канят да проповядва словото Божие и в техните краи­ща, защото народът тънел в езически суеверия, а някои дори прие­мали мохамеданството. Преп. Пи­мен обико­лил и тези места като ревностен Христов пропо­ведник. Благодаре­ние на него­вите тру­дове бил въздигнат и разореният Суходолски{{ Сега се намира в Източна Сърбия, близо до Княжевац (съгласно изследванията на проф. Петър Динеков: виж в публикуваното от него житие на св. Пимен в “Известия на Института за българска литература”, 1954, кн. 2, с. 233).}} манастир.
Когато се намирал още в онзи край, отново му се явил св. Георги. Великомъченикът от­крил на преподобния, че е наближило времето за неговото преминаване във вечния живот и затова да побърза да се прибере в Черепишкия манастир, който сам основал. Скоро след като се завърнал в манастира, пре­подобният се разболял, простил се с всички братя, прича­стил се със Св. Христови Тайни и предал Богу своя дух. Братята го погребали на 3 ноември 1610 г. Така заръчал сам св. Георги ­ преп. Пи­мен да бъде погребан в деня на есен­ното праз­нуване паметта на светеца{{ На този ден се празнува освещаването на храма “Св. великомъченик Георги Победоносец” в гр. Лида. Това събитие станало през IV в., което показва, че църковното почитане на св. Георги като светец е започнало веднага след кончината му.}}.

И днес славният великомъченик не забра­вя тези, които го обичат и почитат. Той е бърз закрилник на изпадналите в беда, помощ­ник на селските труженици, пазител на чест­ните воини, хранител на православната вяра, защитник на православните люде. Нека с мо­литва и упование търсим неговата помощ и той не ще ни остави.

*   *   *
О, свети всехвални великомъченико и чудо­творецо Георги! Погледни милостиво към нас като бърз помощник и измоли от човеколю­би­вия Бог да не ни осъжда според нашите безза­кония, но да постъпи с нас по Своята велика милост. Не пренебрегвай молит­вата ни, но ни изпроси от Христа, нашия Бог, тих и бого­уго­ден живот, душевно и телес­но здраве, плодо­ро­дие на земята и изобилие във всичко; да не обърнем в зло благата, които Всещедрият Бог ни дарува чрез теб, а да ги използуваме за възве­личаване на Неговото свято име и за прослава на твоето крепко застъпни­чество. Измоли от Него да дарува на право­славното и боголюбиво войнство победа над враговете и да утвърди в нашето Отечество неизменен мир и благосло­вение. А най-вече да ни огради с полка на Своите ангели, та да се избавим след излизането от този живот от козните на лукавия и от него­вите тежки въздушни митарства и да се явим оправдани пред престола на Господа на слава­та. Чуй ни, Христов страдалецо Георги, и непре­станно се моли за нас на нашия Владика ­ Триипос­тасния Бог, та по Неговата благодат и чове­колюбие, с твоята помощ и застъпниче­ство, да получим милост и заедно с ангелите и с всички светци да застанем отдясно на Пра­ведния Съдия и да Го славим с Отца и Светия Дух, сега, всякога и вовеки веков. Амин.

Публикувано в „Православно слово“, бр. 2/2003, 2-7.