Слово на Въздвижение на драгоценния и животворящ Кръст Господен

За спасителната сила на кръста{{Произнесено в гробищната църква „Св. Екатерина” на руската енория в Княжево, гр. София, на 14/27.IX.1944 г.}}

от светител Серафим Софийски

„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим.” 

Спасително е за нас да знаем, мои възлюбени в Христа чеда, значението на съвсем кратките слова на това дивно църковно песнопение. А ние ще разберем значението им, ако преди всичко си изясним въпроса: защо се покланяме на Кръста?

Ние се покланяме на Кръста, защото на него Господ е извършил нашето спасение. Още в Стария Завет Господ е показал спасителната сила на Кръста. Когато по Божия повеля Мойсей кръстообразно осенил Червеното море със своя жезъл, то водата се отдръпнала и целият израилски народ преминал морето като по сухо, докато морските води стоели отдясно и отляво на пътя му като стени. А когато фараонът със своето войнство дръзнал да стори същото и за да догони израилтяните тръгнал след тях по сухото морско дъно, то Господ отново заповядал на Мойсей да осени кръстообразно морето с жезъла си. И щом Мойсей направил това, водите се събрали и цялото войнство на фараона се удавило в морските вълни.

Това дивно чудо светата Църква възпява със следните думи: „Кръст начерта Мойсей: с жезъла си раздели Червеното море пред израилтяните, които вървяха пешком, после като удари напречно го събра срещу фараоновите колесници, изобразявайки така непобедимото оръжие”{{Ирмос на първа песен от канона в чест на празника Въздвижение на драгоценния Кръст.}}. 

По-късно, когато множество израилтяни започнали да умират от ухапване на отровни змии в пустинята, Господ заповядал на Мойсей да издигне кръст с медна змия върху него. И всички, които с вяра отправяли поглед към този кръст, се избавяли от смъртта.

За това необикновено събитие се говори така в службата на днешния празник: „Мойсей сложи върху стълб лекарство за избавяне от смъртоносното и отровно ухапване, и към дърво, изобразяващо Кръста, привърза пълзящата по земята змия, изобличавайки лукавата ѝ вредоносност…”{{Втори тропар на първа песен от канона.}}

Дивно чудо чрез кръста се проявило в живота на израилския народ и по време на сражението му с амаликитците. Израилтяните не могли да надвият врага със собствените си сили. Тогава Мойсей в молитва към Бога прострял ръце, предизобразявайки кръста, и се молел така дотогава, докато амаликитците не били окончателно победени. Това събитие светата Църква възпява със следните думи: „Мойсей те предизобрази, Всечестни Кръсте, когато, простирайки ръце към висините, побеждаваше мъчителя Амалик…”{{Втора стихира на „Господи воззвах” на Великата вечерня. Бел. прев.}} „В древност Мойсей стана предобраз на пречистите [Христови] страдания: стоейки между осветените{{Става въпрос за Аарон и Ор. Виж Изх. 17:11-12. Бел. прев.}}, той изобрази кръст с прострените си ръце и постигна победа, като унищожи силата на всепагубния Амалик…”{{Първи тропар на първа песен от канона.}}

Още по-поразително чудо чрез кръста е станало в живота на израилтяните, когато приемникът на Мойсей, Иисус Навин, встъпил в битка с аморей­ците. Той също, изобразявайки Господния Кръст, прострял ръцете си и казал: „Слънце, спри!” Тогава слънцето спряло своето движение, денят продължил и това дало възможност на Иисус Навин и неговото войнство да унищожат безчислените врагове{{Иис. Нав. 10:12-13. Бел. прев.}}.

Това дивно чудо светата Църква възпява с думите на празничния седален: „Спасителю, в древност Иисус Навин предизобразяваше тайнствено кръста, когато простря ръцете си кръстовидно и слънцето спря, докато той победи враговете, противещи се на Тебе, Боже…”{{Втори седален след втората катизма на Утренята. Бел. прев.}}

Но всичко това е било само блед предобраз и сянка на онези велики и многобройни спасителни блага, които са произлезли и произлизат от животворящия Кръст Господен. Върху него е станало нашето изкупление от първородния грях на Адам. Върху него е било унищожено проклятието, наложено за този грях от Бога над целия човешки род. Заради Кръста Господ ни дарува в Тайнствата на Църквата възраждащата благодат на Светия Дух. А тази благодат ни дава божествена сила да се борим с дявола, с греха и с всички страсти, да изпълняваме спасителните Божии заповеди и да бъдем истински последователи на Христа. Тази благодат ни дава достъп до най-великото Тайнство – св. Евхаристия, в която истинно вярващите, като приемат Тялото и Кръвта Христови, се съединяват по благодат с Бога и предвкусват райското блаженство още тук, на земята. Тази благодат ще ни въведе след смъртта в блажения Христов чертог и ще бъде за нас източник на безкрайна радост в Небесното царство.

Ето какви блага произтичат за нас от Кръста Господен. Но и това не е всичко, което получаваме от него. Кръстът е нашият най-могъщ помощник в борбата с всяко зло. Кръстът е котва на нашето спасение от всякакви беди и напасти. Кръстът е постоянен и неизменен спътник на всички наши молитви към Бога, тъй като те винаги са съпровождани от кръстния знак. Църквата облажава Кръста като оръжие за потъпкване на бесовете, като умъртвител на страстите, утешител в скърбите, целител на недъзите и възкресител на мъртвите. Кръстът е пазител на цялата вселена, слава на ангелите и светиите, слава и красота на нашата Православна Църква. И тъй като чрез кръстното дърво Господ ни е възвърнал блаженството на рая, то Кръстът е райското дърво на живота.

Невъзможно е да се изкаже с човешка реч цялата спасителна сила, която се излива върху нас от Кръста. Със силата на Кръста апостолите и светиите са извършвали многобройни и дивни чудеса. С тази сила Константин Велики, още като езичник, победил вражеската войска, като видял преди това на небето кръст в ослепително сияние с надпис: „С него ще победиш!” Силата на Кръста сломила езичеството. И най-сетне, Кръстът, като знамение на Сина Човечески и средство за нашето спасение, ще се яви и ще бъде видян от всички земни племена при Второто пришествие на Господ Иисус Христос за велика радост на Неговите истински последователи и за безмерна и безизходна мъка на всички, които през земния си живот не са вървели след Христа.

Като знаем спасителното значение на Господния Кръст, нека, възлюбени, се стараем да му се покланяме с истинна вяра в неговата спасителна за нас сила, във всички блага, които са произтекли и ще произтичат от него в живота ни до свършека на света. Познавайки неговата сила, нека ежедневно прибягваме към св. Кръст с думите на църковната молитва: „Радвай се, пречестни и животворящи Кръсте Господен, който прогонваш бесовете със силата на Разпнатия на теб наш Господ Иисус Христос, Който …  ни е дарувал тебе, Своя драгоценен кръст, за прогонване на всеки противник. О, пречестни и животворящи Кръсте Господен! Помагай ми, заедно със светата Владичица Дева Богородица и с всички светии во веки. Амин!”

Разбира се, ние ще познаем добре спасителната сила на Кръста само тогава, когато я изпитаме в собствения си живот, когато тръгнем по пътя на истинската, мъченическа борба със своите страсти. Като прибягваме постоянно в тая борба към животворящия Кръст Господен, ние ще усещаме дивната му помощ. И тогава не само ще се покланяме на Кръста с истинна вяра в спасителната му сила, във всички дарувани ни чрез него блага, но и ще прославяме Кръста със своя истински християнски живот.

Чрез такава прослава на Кръста ние ще славим и Христовото Възкресение. Защото Възкресението е именно победата, която Господ е постигнал над тлението и смъртта. А това тление, тази смърт са били предизвикани от греха и човешките страсти. Затова ние ще прославяме Христовото Възкресение тогава, когато побеждаваме в себе си плътската страст, когато не допускаме никакви блудни деяния, когато потъпкваме в себе си блудните помисли, желания и чувства и достигнем ангелска чистота и целомъдрие. Ние ще славим Христовото Възкресение, когато не отмъщаваме за обидите, а прощаваме всяко зло, причинено ни от ближните. Ще славим Христовото Възкресение, когато побеждаваме в себе си гордостта и се смиряваме пред Бога и пред хората, като помним, че за нас няма друг спасителен път, освен този на смирението, защото чрез смирение Господ е извършил нашето спасение. Ето защо св. ап. Павел казва за Иисус Христос следното: (Той) смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име (Фил. 2:8–9). Така, унищожавайки в себе си и всяка друга страст, ние ще славим Христовото Възкресение.

Чрез такава борба с греха, чрез такова освобождаване на нашето сърце от страстите, ние ще можем още тук, на земята, да видим, ако не Самия Бог, то Неговите неизказани милости, Неговия дивен покров и застъпничество във всичките ни скърби, беди и нещастия. А след нашата смърт Господ ще ни удостои с блаженство в Своето Небесно царство, където заедно с ангелите ще славим и Кръста, и Възкресението на Христа, но вече без всякаква печал и скърби, понеже ще изпитваме само една безкрайна и божествена радост в нашия Господ. И дано се удостоим да постигнем това със силата на драгоценния и животворящ Кръст Господен по молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии. Амин!