Слово на Петдесетница

За благодатта на Светия Дух като цел на нашия християнски живот{{Произнесено в руската църква „Св. Николай Чудотворец”, гр. София, 7/20.VI.1926 г.}}

от светител Серафим Софийски

В този велик ден – св. Петдесетница, когато Църквата празнува слизането на Светия Дух над апостолите, бих искал да обърна вашето внимание, възлюбени в Христа братя и сестри, върху следните думи на св. Симеон Нови Богослов: „Целта на всички живеещи по Бога – казва той, – се състои в това да благоугодят на Христос, нашия Бог … чрез приемането на Светия Дух и по този начин да устроят своето спасение, понеже в това се състои спасението на всяка душа. Ако у нас това не съществува като цел и като действие (съобразно на тази цел – бел. прев.), то напразен е всеки друг труд и безполезно е всяко друго наше делание”{{Добротолюбiе. Т. V, Москва, 1900, стр. 37.}}. 
Тези думи на великия отец на Църквата ни подбуждат не само да осъзнаем цялото значение за нашето спасение на празнуваното днес събитие, но и да се стремим към благодатта на Светия Дух като към най-драгоценно за нас съкровище, като към цел на целия наш живот. Ако ние нямаме тази цел, то каквито и добри дела да вършим, не ще се спасим. И как може да бъде иначе? Нали тъкмо за да ни дарува благодатта на Светия Дух Господ е пострадал и умрял на кръста: Аз обаче ви казвам истината: – говори той – за вас е по-­добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя (Иоан. 16:7). Имен­но благодатта на Светия Дух според учението на преп. Антоний Велики е онзи бисер, за който говори Господ, или онова съкровище, заради което трябва да пожертваме всичко, за да го придобием. Тъкмо тази благодат на Светия Дух, според учението на св. Макарий Велики, е царството Божие, което се разкрива в душата на християните чрез своите дивни прояви: правда, мир и радост (Рим. 14:17). Към тази благодат като към царството Божие Господ ни заповядва да се стремим преди всичко, когато казва: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33; Лука 12:31).
И така, помнейки голямото значение за нас на благодатта на Светия Дух, слязъл някога над апостолите, благодат, която след това се дава на всеки от нас в тайнствата Кръщение и Миропомазване, нека си поставим за цел на целия свой живот приемането на Светия Дух, както учи за това св. Симеон Нови Богослов.
Не бива обаче да забравяме, че тук св. Симеон говори за приемането на Светия Дух не в смисъла на лютеранското учение, според което за нашето спасение е достатъчно само да приемем благодатта при кръщението. Не, по думите на този велик отец на Църквата приемането на Светия Дух означава възгряване, или разкриване, в нас на благодатта, която ние получаваме в тайнствата, посредством изпълняването на Божиите заповеди. Така ни учи и св. Йоан Златоуст в своето слово в деня на св. Петдесетница. Така учи и преп. Серафим Саровски – че целта на нашия живот се състои в придобиване благодатта на Светия Дух. Тук преп. Серафим под придобиване разбира разкриването в нас на кръщелната благодат.
Говорейки, че целта на нашия живот се състои в благоугаждане на Христос чрез приемането на Светия Дух, св. Симеон Нови Богослов ни призовава към велик подвиг, към тежък, трънлив и скръбен път, който води към разкриване в нас благодатта на Светия Дух. Какво представлява този път? Ето какво учи за това преп. Антоний Велики: „Аз се молих за вас, казал той някога на своите ученици, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъде във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и издигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с право сърце Този огнен Дух – и Той ще ви се даде завинаги и навеки… А когато го приемете, Той ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ, и ще бъдете още в плът подобни на тези, които вече се намират в царството Небесно”{{Добротолюбiе. Т. I, стр. 35.}}.
Както се вижда от учението на този велик св. отец, не е лесно да се придобие благодатта на Светия Дух. За това от нас се изисква голям подвиг за постигане на непрестанна молитва и смирение. Всички ние знаем от собствен опит колко е трудно да се постигне неразсеяна и непрестанна молитва. Знаем също колко е трудно да се смиряваме и да не се тщеславим, когато ни хвалят, колко е трудно да не се огорчаваме и да мълчим, когато ни оскърбяват, колко е трудно да обичаме тези, които ни ненавиждат, колко е трудно да благославяме тези, които ни проклинат. Наистина тук се иска да бъдем мъртви за всички страсти, за целия свят, потънал в зло. Ето защо блаж. Диадох казва: „Ако някой може още в този живот чрез подвижнически трудове да умре за света, накрая той целият става дом на Светия Дух, защото такъв човек преди смъртта си вече е възкръснал”{{Добротолюбiе. Т. III. Москва, 1900, стр. 57.}}. 
Такъв е пътят, който води към благодатта на Светия Дух. Посочвайки ни този път, светите отци не искат да ни смутят с неговата тежест и да ни отблъснат от него. Напротив, те ни призовават към него, защото няма друг път за придобиване на благодатта и за достигане на Царството Божие. Неслучайно Господ е казал: Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират (Мат. 7:14).
Св. отци ни призовават да следваме този път за придобиване на благодатта и затова, защото ако ние сами доброволно не обречем себе си на страдания за придобиване на свят живот, то Господ тежко ще ни наказва с нещастия, за да ни вразуми и да ни постави на пътя на спасителния живот. А ако не се вразумим от тези наказания и отхвърлим този път за придобиване на благодатта, то ние ще се окажем виновни пред Христовата Кръв, която бе пролята на Кръста само за да ни бъде дарувана тази благодат (Иоан. 16:7). Нещо повече – заради този голям грях Господ ще ни отхвърли на Своя Страшен съд и ние не ще влезем в брачния чертог Христов за вечен и блажен живот. И как ще можем да влезем в него, когато ще се окажем без брачна дреха, която според св. Симеон Нови Богослов, не е нищо друго освен благодатта на Светия Дух?
Да не ни постигне това! Нека се стремим към придобиване на благодатта на Светия Дух като към цел на целия наш живот чрез кръстния път на умъртвяване на страстите в себе си и изпълняване на Божиите заповеди. Тогава наш жребий ще бъдат не само скърбите, но и велики радости, подобни на тези, които са преживели св. апостоли и всички Божии угодници. Много скърби са изпитали св. апостоли, но ето какво ни говорят те с думите на св. ап. Павел: Всякога носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса… Защото ние, живите, непрестанно се предава­ме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът… Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2 Кор. 4:10, 11, 16). Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа (2 Кор. 1:5). Много са страдали св. Андрей Христа ради юродиви и св. Серафим Саровски, но и единият и другият са били утешавани от Бога с много видения и откровения, а накрая Господ ги е удостоил с такова неизказано блаженство, че те още в земния си живот са били възнесени до третото небе. Тежко е страдал през живота си и праведният Максим, юродив заради Христа, Московски чудотворец{{Добротолюбiе. Т. III. Москва, 1900, стр. 57.}}, но той също е получавал големи утехи от Бога, затова е казвал: „Люта е зимата, но раят е сладък”.
Ако ние се стремим придобиването на благодатта на Светия Дух да стане цел на нашия живот, тогава Господ няма да ни лиши и от земно благополучие и земно щастие. Тогава Той ще изпълни над нас Своите божествени слова: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33). 
А най-вече заради нашия стремеж към благодатта на Светия Дух чрез кръстния път на доброволните скърби, Господ ще ни въздаде Своето неизказано блаженство в Небесното царство и тогава над нас ще се изпълнят думите на Христа: Отче, тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гле­дат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде (Иоан. 17:24). Амин!