preloader
Споделяне

СЛОВО НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Светител Филарет Московски

А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Мат. 6:17–18).

Днес Църквата ни изправя пред гроба на Пресветата Дева Мария в благочестиво съзерцание. Защото какво друго е църковният празник, ако не благочестиво съзерцание, при което духът се отморява от трудовете на плътта и събира сили за работните дни на живота?

И тъй, какво виждаме, когато застанем пред гроба на Пресветата Дева? Необичайна гледка! Обикновено отсам гроба цари светлина и яснота, а отвъд гроба следва мрак и неизвестност. Но тук е точно обратното. Отсам гроба – с каква дълбока тайна и неизвестност са прикрити такова високо достойнство и добродетелност! А отвъд гроба – каква светлина и слава, какво тържествено въздаяние за достойнството и добродетелността!

Не е трудно човек да се убеди, че нравственото достойнство на преблагословената Дева Мария трябва наистина да бъде признато за несравнимо високо. Това от само себе си се вижда по достойнството на служението, за което Тя е била избрана и на което е била издигната. Защото ако можеше да се намери добродетелност, по-висока от Нейната, то щеше да е несъобразно именно Тя да бъде предпочетена [пред  останалите жени] за Жилище, Престол и Майка на Бог Слово. Но в Божиите съдби и дела не може да има нищо несъобразно. Следователно, както е вярно, че Мариам е благословена между жените, което означава – благословената с най-високо благословение измежду всички други жени, така е вярно, че по Своята добродетелност Тя е най-високата, най-чистата, най-съвършената, макар да е такава с помощта на Христа, Който [въплъщавайки се от Нея] Сам е станал награда за чистотата и съвършенството Ѝ.

Но забележете, колцина знаят, колцина виждат достойнството на Мариам по време на земния Ѝ живот?

Кой би трябвало да Я познава по-добре от човека, на когото е било поверено да пази това съкровище на света, тази запечатана небесна съкровищница? Ала и Йосиф отначало тъй малко е знаел за Нея, че дори е сметнал за възможно да Я осрами, макар че не е пожелал да стори това. Той щял без малко да захвърли това безценно съкровище, ако то не било опазено от по-просветените [в Божии­те тайни] пазители – светите ангели. Евангелието повествува: Иосифпонеже бе праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето Ангел Господен му се яви насъне… (Мат. 1:19-20).

О, дивно мълчалива Дево! Не беше ли по-лесно Самата Ти да известиш на Йосиф това, което накрая му бе известено от ангела? Защо трябваше да чакаш далечният благовестител от небето да стори това? Защо не побърза да помогнеш на праведника, когато той бе почти готов да извърши неправда? – Без съмнение затова, за да се покажеш не пред човеците със Своята добродетелност, със Своята благодат, със Своето достойнство, а само пред Твоя Небесен Отец, Който е на тайно.

Тайната на високото достойнство на Пресветата Дева Богородица се открива в една или друга степен от ангелите, от звездата, влъхвите, пастирите, от праведния Симеон. Но ангелите се връщат на небето; влъхвите заминават на Изток; звездата се скрива; Симеон е отпуснат с мир от този свят; светлината на Витлеемската слава е угасена от гневния дъх на Ирод и от кръвта на младенците. Мария се крие ту в Египет, ту в Назарет, а Нейното достойнство и знаменитост са скрити в сърцето Ѝ. Евангелието говори: Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си (Лука 2:19).

Идва времето, когато славата за премъдростта и чудесата на Марииния Син просиява в Юдея и Галилея. Би трябвало отблясъкът от тази слава на Сина скоро да озари и лицето на Майката. Веднъж това неочаквано като че ли започва да се сбъдва – някаква жена, може би майка или желаеща да стане майка, по-живо от останалите изразила блаженството на благословената Майка и всенародно изказала възторга си, подтикващ я да прославя Иисуса, а заедно с Него и Родилата Го: една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, коя­то Те е носила и гърдите, от които си сукал! (Лука 11:27). Но забележете – тя не говори направо за Нея, а облажава утробата и гърдите, без да произнася името на прославяната. Защо? Без съмнение, защото не Я познава нито по лице, нито по име.

Други пък са познавали Мариам и по лице, и по име, защото не са могли да не Я познават, но все пак – и това е съвсем странно – не са Я познавали истински. Чуйте какво казват съгражданите и съседите на Иисус и Мария: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? (Следователно, те слушат премъдрите слова на Иисуса, виждат чудесата Му, признават ги и това ги подбужда да узнаят всичко, което се отнася до Него). Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария? (Мат. 13:54-55). Виждате ли, те дори не съумяват да кажат: Йосиф – синът Давидов, Мария – дъщерята Давидова. Те знаят само това, което е очевидно: че Йосиф е дърводелец, че Мария е… Мария. Как за тях е останало неизвестно дори онова, което евреите така грижливо се стараят да знаят както за себе си, така и за другите – как те не са знаели за родословието и за произхода на Мария? Не можем да си го обясним по друг начин освен с това, че Пресветата Дева, като не е желаела с нищо да се показва пред човеците (Мат. 6:1), не е търсела никаква човешка утеха, в смирението на Своето бедно съществуване не е искала дори достойнството на Нейния род да Ѝ послужи за утеха пред човеците. Затова Тя не е разгласявала и произхода Си, както е скривала и Своята добродетелност и благодат.

Ала защо да се удивяваме, че другите, близки или далечни, тъй дълго не въздават слава на Онази, Която би трябвало да облажават всички родове (Лука 1:48)? Та дори Нейният Син – аз бих се усъмнил в това, ако изобщо беше възможно човек да се усъмни, преразказвайки изреченото от Самата Истина – дори Нейният Син, както се вижда, не се решава да Ѝ въздаде пред човеците славата, която Ѝ се полага като Негова Майка. Дори Той се показва като такъв, който не Я познава или не иска да знае за Нея. Коя е Майка Ми? – пита Той (Мат. 12:48). Сякаш търси на кого да дарува името, честта и славата на Своята Майка, а премълчава за Тази, Която Го е родила и е получила правото на тези отличия. Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват (Лука 8:21). Говорейки така, Господ обаче не изключва Своята Майка по плът – защото кой е слушал словото Божие повече от Онази, Която Го е чула преди другите, и кой е изпълнявал по-усърдно словото Божие от Онази, Която е приготвила в утробата Си достойна обител за Бог Слово? С изречените думи обаче Христос първо възвеличава тия, които слушат словото Божие и го изпълняват, насърчавайки ги към такъв спасителен труд, а второ – с казаното и Той зачита духовното правило, възприето от Неговата Майка – да не проявява своята праведност пред човеците, да се отклонява колкото е възможно повече от човешката слава, търсейки единствено славата Божия. Затова и Спасителят сякаш се “бави”, и Той не бърза да открие пред човеците цялата слава и чест на Онази, Която е “по-почитана от  Херувимите и несравнимо по-славна от Серафимите”.

Да проследим по-нататък пътя на земния живот на Иисус и Мария. Навсякъде ще срещнем все едно и също. Там, където славата се проявява най-ярко, Мария никога не присъства – например, при тържественото влизане на Господа в Йерусалим. Ако пък някъде Майката Божия се появява, то е там, където не Я очаква слава – например: при кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му (Иоан. 19:25).

Да последваме сега Разпнатия, но вече отвъд дверите на гроба – в областта на Неговата слава на Възкръснал. Тук не само първият, но и последният по вяра ученик прославят Неговата Божественост: Господ мой и Бог мой! Ето, след славата на Господнето възкресение следва нова Божествена слава – славата на Неговото възнесение на небето. Търся човек, действие, слово, които поне сега да явят славата на Майката на моя Бог, слава, която още твърде отдавна – но без свидетели и засега без последствия – е предвъзвестена от праведната Елисавета. Търся и не намирам. Те всички – така е написано за апостолите след Господнето възнесение – единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса (Деян. 1:14). Какво странно повествование! Писателят на книга “Деяния Апостолски” е споменал името на Мария, майката на Иисуса, не само след апостолите, но дори и след неизвестните жени. Какво означава това? Нима той не е почитал достатъчно Божията Майка? Бог да ни пази дори от допускане на такава мисъл, оскърбителна не само за Пресветата Дева, но и за светия евангелист Лука! И тъй, какво означава това? Означава, че в „Деяния апостолски“ свети Лука достоверно е предал как Пресветата Дева се е държала сред апо­столите. А макар Тя духовно, по висотата на Своята благодат, невидимо да е заемала първото място в събора на апостолите, но поради смирението на своето сърце, в тукашния, видимия живот не е допускала по никакъв начин да бъде прославяна, не е приемала за Себе си никакви предимства, поставяла Се е наравно с другите жени, учила ги е с примера Си на онова, на което по-късно ги учи св. ап. Павел с думите: Жените ви в църквите да мълчат (1 Кор. 14:34).

Нека сега погледнем към другото поприще, обширно до необятност, но ясно видимо поради своята светлина – то се открива пред Пресветата Дева при Нейното успение. Колко бързо се извършва това: сонмът на апостолите, както разказва благочестивото предание, веднага бива събран от всички краища на света със силата на Божия Дух – събран, не толкова, за да Я оплаче, колкото да отпразнува Нейното погребение. И както преди това неверието на апостол Тома бе станало доказателство за достоверността на Христовото възкресение, така сега забавянето на Тома става средство да бъде прославено възнасянето на Божията Майка с тяло на небето – до този момент скрито, както е бил скрит и целият Ѝ земен живот. А след като получава Божията слава на небето, Тя вече не отхвърля и славата, въздавана Ѝ от човеците тук, на земята – слава, преди това неугодна на Нейното смирение, но сега полезна и благотворна за земните жители.

Но прославата на Божията Майка, подобно прославата на Христа, има свои врагове. Ала тъкмо тогава най-ярко се проявява Боже­ствената сила на благодатта – враговете не само не могат да попречат на тази прослава, а напротив – сами стават средство за по­стигането Ѝ. Какво са постигнали еретиците, след като така хитро и дръзко са се опитвали да лишат Пресветата Дева Мария от възвишеното Ѝ название Богородица? – Това, че отхвърляйки тяхното лукавство и дързост, Православната Църква започва още по-ревностно да прославя Пресвета Богородица, така че вече няма нито един ден в годината, нито едно богослужение, които да не са “богато украсени с Нейната божествена слава”[1]. И това не е едно обикновено словесно противопоставяне на православните срещу еретиците, а е реално сражение между духовните сили и пълна победа на Христовата сила над силата на Неговите противници. Защото устата на славещите Я биха изнемогнали през вековете, ако в отговор на тези молитви и славословия Пресвета Богородица не посещаваше вярващите със Своята могъща помощ, носейки в душите им Христа с Неговата благодат, тъй както Я виждаме да Го носи на ръце върху нашите свещени изображения. Радвай се, Благодатна! Твоята боголепна слава наистина сияе с чудеса, подобни на Божиите!

Ето, братя, какво виждам днес, когато, изпълнявайки църковното чинопоследование и дълга си на свещенослужител, стоя на стража, в съзерцание, пред гроба на Пресветата Дева Богородица. Към какво ни води съзерцаваното тук? – Защото благочестивото съзерцание трябва да бъде не безплодно, а действено. Примерът на Нейния съкровен живот ни помага да разберем, да възприемем и да изпълняваме на дело Христовото учение: да се покажеш … не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Подвизавай се, върши добро, служи Богу. Но се пази да не показваш пред хората своите подвизи, своите добродетели, своето благочестие без нужда – по своя воля, самодоволно и тщеславно. Нека Бог бъде Свидетел на твоята съвест и Той ще ти въздаде за всичко, което ти, незабелязано от човеците, извършваш или търпиш заради Него.

Господ ни заповядва да пазим в тайна на първо място своите дела на човеколюбие: кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната (Мат. 6:3). На второ място – своите дела на благочестие: кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си затвориш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно (Мат. 6:6). На трето място – своите дела на себеотречение и на умъртвяване [похотите] на плътта: да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно (Мат. 6:18). Следователно, Той ни заповядва да покриваме себе си с тайната на скромността и смирението, когато изпълняваме всичките си задължения към Бога, към ближните и към себе си, когато извършваме всичките дела на Христовия закон.

Някои ще кажат: а как ще се сбъднат тогава думите, изречени също от Христа: Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец (Мат. 5:16)? Нямайте грижа за това: Христовото слово ще се изпълни самò, то не се нуждае от вашата помощ. Казано е: да светне светлината ви – сама, по естествен начин, тъй както светва всяка светлина, а не е казано: извадете на показ светлината си. Добрите дела са дела на светлината по естество. Вършете ги тайно и светлината им ще възсияе, когато и колкото заповяда Светодавецът Бог. Бедата е ако вършите зли, тъмни дела – от тях, разбира се, няма и не ще има светлина, те не могат да служат за Божия прослава.

Някои ще кажат и това: как да се молим и да проповядваме в църква, щом и делата на благочестието трябва да се вършат тайно? В отговор ще им напомним, че в същото поучение, в което Спасителят казва да извършваме молитвата си тайно, Той говори и за дара, принасян пред олтара: ако принасяш дара си на жертвеника… (Мат. 5:23), а това е ставало [в храма,] при открито и тържествено богослужение. Оттук се вижда, че със заповедта за тайна молитва съвсем не се отменя задължението да участваме в обществените църковни богослужения. Но и в тези случаи трябва да бъдем внимателни, да не се показваме тщеславно пред човеците, а да стоим смирено пред Небесния Отец, Който е на тайно. Ако намирайки се в храма, ти извършваш благоговейни действия, общи за всички молещи се, но същевременно се стараеш да сдържаш или да правиш незабележими движенията на пробуденото в теб благоче­стие – готовите да се изтръгнат въздишки и вопли, напиращите да се излеят от очите ти сълзи – при такова разположение на твоята душа, ти даже сред многочисленото богомолно събрание ще предстоиш съкровено пред твоя Отец, Който е на тайно.

Нека помислим, братя, колко неблагородно, тягостно и безполезно е да живеем само на показ, както постъпват мнозина и в нрав­ствения, и в обществения, и в домашния си живот. Те всичко показват, всичко изнасят пред другите, за всичко тръбят, всяко дело, дори най-нищожното, разгласят, както кокошката разглася за току-що снесеното яйце. Кокошката прави това с някакво основание: тя известява за яйцето, което наистина се е появило и лежи в полога. А тщеславните хора съобщават за онова, което нямат, или със самото разгласяване унищожават разгласяваното. Например, направили са някакво благодеяние. Добре, докато не говорят за него, то съществува [пред Бога]. Но ако извършилият го започне да се хвали с него, доброто дело се унищожава. Защото излиза наяве, че в сърцето на такъв човек се крие не добро, а тщеславие. В такова дело­ няма добро – тщеславието не може да роди нищо добро. Не е добро то и в очите на хората, защото те долавят тщеславието и дори когато хвалят делата на тщеславния, в същото време разнасят и укори за тщеславието му. А колко повече пък такова дело не е добро пред Бога – Сам Той Се е отрекъл от тщеславните, като е казал: Те вече получават своята награда (Мат. 6:2, 6, 16).

Християнино! Бъди, а не се показвай! Ето това нека стане за теб едно от важните правила в живота ти! Познай несравнимото достойнство на скромната, тихата, скритата добродетел. На нея Ѝ е присъщо да бъде потаена за земните жители, защото тя има небесен произход и съществува за небето. Извършвай я тайно и я пази от човешките очи, често пъти нечисти и повреждащи нейната чистота. Показвай я внимателно и непре­станно само пред чистите и очистващи Божии очи. И твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Амин.

1832 г.

Превод от руски език със съкращения.

Творения Филарета, Митрополита Московского и Коломенского. Москва, 1994, с. 157–163.

Публикувано в: „Православно слово” №3/2005 г.


[1] Срв. ирмоса на първия канон на празника Успение Богородично, песен 1.