preloader
Споделяне

Слово при опелото на Високопреосвещения архиепископ Серафим (Соболев), произнесено от архим. Серафим (Алексиев)

Произнесено на 16.02./1.03.1950 г. в руската църква “Св. Николай Чудотворец” от архим. Серафим (Алексиев)*

Дълбокоскърбящи, възлюблени в Господа братя и сестри,

Всички ние стоим печални около ковчега, който ни разделя с нашия скъп владика Серафим. Всички плачем. И знаем при това, че плачем не за него, а за себе си. Защото за нас е ясно, че покойният владика, който беше един от редките праведници в наши дни, е наследил вечно спасение. Словата на църковното песнопение “Блажен е пътят, по който вървиш днес, душо, защото ти е приготвено място за упокоение” могат да бъдат отнесени към него с пълно право. Между нас няма нито един, който да се съмнява, че нашият скъп Владика от тази долина на сълзи и печал отива именно в райските селения за вечна радост. Затова ние плачем не за него, а за себе си — защото останахме сираци. Той ни обичаше като роден баща. Нещо повече — той ни обичаше като родна майка. Той ни учеше на добродетелен и целомъдрен живот. Той ни учеше как да се борим със страстите и демоните. Той ни учеше на истинско Православие. Той ни утешаваше в нашите скърби. Той ни изцеляваше от нашите болести. Той ни обгръщаше със своята любов.О, как да не плачем, когато останахме сираци, като пилци без майчино крило? Как да не плачем, когато сме обхванати от скръбни недоумения, защото останахме като овци без пастир? Кой ще ни утешава сега? Кой ще ни дава безпогрешни съвети как да постъпваме във всички трудни обстоятелства на нашия живот? Кой ще ни съгрява със своята любов? Да, ние плачем за себе си, а не за него. За самия него ние трябва само да се радваме. Защото той можеше да каже за себе си подобно на св. ап. Павел: Желая да се освободя и да бъда с Христа (Филип. 1:23). Той копнееше в душата си да се облече в небесното си жилище (2 Кор. 5:2). Пребивавайки още тук, на земята, той беше вече небесен жител. Краткият поглед върху неговия живот ни уверява, че той цял е принадлежал на Христа, цял е бил облян с Неговата благодат, цял е бил устремен към небето, като истински ангел-серафим.

Кой би могъл в едно кратко надгробно слово да опише неговия богат с чудеса живот, изпълнен с дивни прояви на Божията закрила над него? От най-ранно детство до старост той беше непрестанно с Христа, в благодатно общение с Него, и се намираше постоянно под покрова на дивната Божия десница, която върши чудеса. Той безкрайно обичаше Бога, Неговата свята Църква, светите отци и техните творения, от които винаги изобилно се ползуваше във всичките си съчинения. Особено обичаше той да се моли на Пречистата Божия Майка и изпросваше от Нея помощ за себе си и за своите духовни чеда. Житията на светите Божии угодници той възприемаше с чистото си сърце като Божие откровение и не се съмняваше в нито едно от разказаните там чудеса, защото сам бе изпитал в живота си множество чудеса. Той имаше чиста детска вяра в това, на което ни учи нашата майка — светата Църква. В продължение на своя живот той с неотслабващо сърдечно умиление 11 пъти поред бе прочел огромните 12 тома с житията на светиите от св. Димитрий Ростовски. От тях черпеше вдъхновение и пример, за да води самият той праведен живот. С пламенна решимост да не се поддава на греха, владика Серафим прекара младите си години в огнен подвиг, като се стремеше да достигне съвършена чистота.

С тази цел той си наложи необикновено строг пост. Вследствие на това още в началото на своята архипастирска дейност в България, като млад епископ, заболя от туберкулоза. Знаейки каква опасност застрашава живота му, веднъж, разхождайки се пред Синодалната палата в София, той със сълзи на очи се молел така: “Господи Иисусе Христе, Ти вече ме викаш при Себе си, а аз още съвсем не съм успял да се очистя от своите страсти!” При тези думи владика Серафим горчиво заплакал. И тогава чул гласа на Христа, Който ясно му казал: “Ти никога не си Ми изменял. Ти винаги ще Ми бъдеш верен.” И в същия миг през цялото му същество преминало като искра такова райско блаженство, че той политнал и едва не паднал от благодатното опиянение. От този момент владика Серафим получил от Господа дар на необикновена чистота и целомъдрие и още повече се укрепил в благодатта.

До края на живота си той остана девственик. Бог му дарува такова силно дръзновение в молитвата, че с нея той изцеляваше болни и помагаше на всички, които се обръщаха към него.

Неговото милосърдие беше изключително. Той винаги даваше на нуждаещите се от оскъдните си средства. Нерядко след Божествената Литургия, която отслужваше почти всеки неделен и празничен ден, на излизане от църквата той изваждаше кесията си и даваше на просяците своята лепта, като ги прегръщаше и целуваше без ни най-малко да се гнуси от техните дрипи. Но още повече той правеше милостиня тайно. Преди няколко години един от моите близки случайно заговорил на улицата с бедно момче, което му казало, че руският владика със свои средства снабдил тяхното изпаднало в беда семейство с въглища и дърва за цяла зима.

До последните дни от земния живот на покойния Владика любовта бликаше като извор от неговото сърце. Той наричаше своите духовни чеда “моя радост, мое съкровище, мои мили, ненагледни дечица”.

Колко пъти той поразяваше духовно близките си хора с неочаквани прояви на благодатна прозорливост! При това казваше за себе си: “Аз не съм прозорлив, това става случайно”. Такова беше неговото дивно смирение. Мнозина от нас той изтръгна с любещата си ръка от зейналата пропаст на ада. Мнозина насочи по пътя към спасението. На мнозина откри чистото Православие и ги предпази от увлеченията по гибелното иноверие.

Неговите огромни и дълбоки по съдържание богословски съчинения свидетелствуват за необикновено светлия му ум, за изумително познаване на светоотеческата литература и огнена ревност в защита на св. Православие. Неговото богословие не беше рационалистическо, не беше плод на суха ученост, то беше плод на неговата пламенна любов към Христа и на верността му към Него. Той притежаваше онова дивно благодатно вèдение [1], за което Спасителят е казал: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Затова той следва да бъде поставен в редовете на светите отци и учители на Църквата.

Архиепископ Серафим обори страшната съвременна ерес на прот. С. Булгаков за София, като четвърта ипостас на Бога. Той разобличаваше неправилните мнения на много съвременни богослови, увличащи се по тъй пагубния модернизъм и протестантството. Той пишеше и вършеше всичко за слава Божия и за утвърждаване на Православието. И колко дивно бе това, че Бог го призова при Себе Си тъкмо в Неделята на Православието! Така Сам Той потвърди свише нашата несъмнена увереност, че архиепископ Серафим дивно Му е угодил със своята безкомпромисна борба в защита на св. Православие.

При всички тези свои високи качества владика Серафим се отличаваше с тих и кротък нрав и с ненарушимо, дълбоко смирение. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Иак. 4:6), казва Словото Божие. За своето велико смирение нашият скъп владика Серафим се удостои да стане съсъд на дивната и чудотворна Божия благодат, с помощта на която и самият той живееше праведно, и на другите помагаше да намерят пътя към спасението.

На Бога бе угодно да открие пред гаснещия взор на владика Серафим деня на неговата собствена кончина. Пет дни преди своята смърт, в крайна изнемога, той едва чуто шепнеше на околните: “Още 5 дни!” На следващия ден каза: “Още четири дни!” И когато настъпи посоченият от него ден, той мирно предаде душата си в Божиите ръце.

Един млад монах ми разказваше, че когато бил още юноша и четял житията на светиите, той си казвал: “О, ако можех да срещна в живота си някой светец!” И ето, Божият промисъл го сближил с архиепископ Серафим. В него той намерил живеещ сред нас, в наши дни, светеца, когото мечтаел да срещне. По-късно той ме уверяваше, че е имало много случаи в неговия живот, когато нашият скъп покойник благодатно и дивно му е помагал при трудности и го избавял от смърт при тежки болести.

Скърбящи братя и сестри! Ние сме потиснати от тежка скръб. Ние плачем не за владика Серафим, а за себе си, защото оставаме сираци. Но нека за нас бъде утешение това, че сега там, на небето, цари велика радост, защото един нов земен ангел се присъединява към небесните ангели и с това се увеличава благодатният сонм на небесните жители.

Нека бъдат за нас утешение скъпите възпоменания за нашия любим Серафим! Нека се утешаваме и с неговите ценни завети! Нека изпълняваме неговите спасителни съвети, които той ни даваше в своите дивни проповеди. Нека следваме неговия спасителен пример! И тогава смъртта, която днес физически го отделя от нас, няма да може духовно да ни раздели с него.

Накрая нека да благодарим на Всеблагия Бог за това, че ни даде възможност да имаме сред нас такова съкровище и да му се радваме. И да се молим на Бога да упокои в Своите небесни селения Своя изключителен избраник и любимец — Високопреосвещения архиепископ Серафим. Да бъде вечна паметта му! Амин.


* Архимандрит Серафим (Алексиев), по това време началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ, произнася словото си от името на духовните чеда на покойния владика.

1. Благодатен дар на познание на божествените истини — б. ред.