Вражда и помирение

Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове…

Разбойниците, щом се съюзят, стават помежду си другари. Общите им цели и интереси ги свързват. Те делят една трапеза, затуй помежду си се уважават като братя. А ние християните уж преследваме най-високата обща цел – спасението на душите си – и уж се нареждаме на една и съща духовна трапеза – причастяваме се от една чаша с Плътта и Кръвта на Господа, уж сме братя в Христа, а всъщност се ядем помежду си като кръвожадни зверове и сме далеч по-лоши от разбойниците. Така е, понеже сме се съюзили с дявола. Ко­гато дяволът ни стане приятел, с хората почваме да се караме. Ако искаме пак да се примирим с враговете си, трябва да се скараме с дявола.
В живота, тъй както той е сложен, не може, разбира се, да има пълен и траен мир. При нашата греховност естествено е да се появяват недоразумения и кавги между хората. Но това не значи, че ние трябва, скарани веднъж, да си останем в постоянна вражда. Сгрешили сме! Скарали сме се! Сега пък да се помирим! … За съжаление, малцина след кавгата се помиряват и заживяват пак като братя. Още по-малко са онези, които в сърцето си прощават на своите непримирими врагове и ги търпят. Най-често враждата си остава между хората, за да расте и крепне за тяхна вечна погибел. От тук се вижда, че три вида отношения са възможни между хората: 1) вражда; 2) взаимно помирение и 3) търпение и прощаване на врага, в случай че той е непримирим.