Гордост и смирение (пето издание)

В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъд­рост в пълен разрез със светските разбирания? Гор­достта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гор­дост се смятат за осъдени на потъпкване и изчез­ване. При такава настроеност кой ще слуша Христо­вите думи: Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен? В надпре­вара човечеството днес тича към шеметни цели, забравило единстве­ната върховна цел на човешкия живот – връщането при Бога. Затуй и Евангелието е бездом­ник в днешния свят, бездомник, който търси подслон в човешките сърца, но почти навсякъде вижда как се затварят вратите пред него. Днешният свят не иска евангелски поуки. Тъй са се объркали понятията, че гордостта, този гибелен корен на всички пороци, се издига в култ, а смирението – тихата майка на всички добродетели, се подхвърля на поругание.

Хората въпреки всичко жаду­ват за Бога. Бедното човешко сърце, при всички изменения на външните обстоятелства на живо­та, си остава все едно и също. Когато размисли над безумие­то на своите дела и постижения, то неволно потръпва, смутено от ужаса на собствените си изобретения, в смътен копнеж започва да жадува за нещо вечно, възвишено, добро и божествено, кое­­то да го изведе из тъмния лабиринт на земните противо­речия в милва­щата светлина на тихата и безме­тежна веч­ност. Тия смътни копнения не са ли неосъз­нат стремеж към Бога, към Неговите вечни истини, разкрити в Еванге­лие­то, не са ли жажда за примирение със съ­вест­та и небето?
Духовният живот е пътуване през непоз­нато море, в което отвсякъде дебнат изненади и опас­ности: тук бури, там подводни скали, нататък водовъртежи и скрити течения. Колко вни­мателен и просветен трябва да бъде човек, за да не загине!