Два крайни възгледа в западните вероизповедания относно Пресвета Богородица

Въпросите, свързани със Св. Богородица, се освет­ляват в двете известни със своите край­ности западно-християнски вероизповедания – римокатолическото и протестантското – по най-противоположен начин. Докато в римо­като­ли­ческото богословие Св. Дева Мария е издигната на шеметно опасна висота, в проте­стантството не Ѝ се отделя почти никакво внима­ние.
Римокатолическите богослови приписват на Св. Дева Мария следните прерогативи, които съставят основата на Нейната светост и прослава, а именно: 1) непорочно зачатие, 2) лична безгрешност, 3) Бого­май­чинство, 4) приснодевство и 5) възнесение на небето. А протестантството, признавайки в своите т. нар. ортодоксал­ни фракции Нейното Богомайчин­ство, отрича останалите Ѝ прерогативи.
Православната Църква, основавайки се на свиде­телствата на Свещ. Писание и Свещ. Предание, признава като догмати на вярата два неотемлеми прерогатива на Св. Дева Мария – 1. Нейното Богомайчинство, поради което Я нарича Богородица, и 2. Нейното приснодевство, поради което Я слави като Приснодева.