Житие и страдание на свещеномъченик Борис, митрополит Неврокопски

Кратко жизнеописание на Неврокопския митрополит Борис (1888 – 1948) – “съвестта на Българската църква”.
Роден в бедно семейство и получил прекрасно образование с помощта на щедри благодетели, с встъпването си в духовна длъжност бъдещият митрополит Борис постепенно разгръща все по-обширна пастирска, проповедническа, просветна, обществена, строителна и благотворителна дейност, с която обхваща всички области на църковния живот и сам служи за най-висок, жив духовен пример.
След деветосептемврийския преврат митрополит Борис се оказва главно препятствие за повсеместната намеса на партията-държава в църковните дела с цел църковните институции да се превърнат в оръдия на комунистическата пропаганда. Последователната му, смела съпротива срещу тази репресивна политика става причина и за неговата впечатляваща мъченическа кончина на 8 ноември 1948 г. Той загива в защита на Църквата, на която служи самоотвержено през целия си живот.