Избрани проповеди

Из Слово в неделя шеста след Петдесетница

Днешният евангелски откъс отново ни напомни необичайната постъпка на евангелската блудница. Един образ, който заедно с образите на благоразум­ния разбойник, митаря и блудния син не бива никога да забравяме.

В особено важните моменти от земния ни жи­вот, когато се готвим да пристъпим към све­тите Тайни, да се съединим с Господа в светото Причастие, великите отци на Църквата и автори на задължителните предпричастни молитви све­ти Йоан Златоуст, свети Йоан Дамаскин, свети Симеон Нови Богослов и свети Симеон Метафраст събуждат и подсилват покайното чувство на душа­та, многократно припомняйки примера на евангел­ската блудница. Светите отци извеждат на първи план усета за това колко необходима е дълбочината на сърдечното покаяние. А тази дълбочина е път, труд и усилие, в които човек изоставя себе си, за да намери Бога – чрез опрощението да бъде приет от Бога и да заживее с Него. Всичко това става в дъл­бочината на сърцето, когато то се изпълва изцяло с порив към Бога, когато душата придобие способ­ност да вижда божественото, да го разбира като божествено и да го следва – независимо от всякакви външни условности, независимо от реакциите на околните. Така, както евангелистът описва стана­лото в дома на фарисея Симон.