Избрани стихотворения [мека корица]

Архимандрит Серафим е не само богослов, той е най-голе­мият ни християнски поет от втората половина на ХХ век. Този дял от неговото творчество е малко познат…

Стиховете на отец Серафим са едно постоянно дирене на Божията помощ. Нямаме друга надежда. Ако кажем: “Господи, най-напред ще се справя с греховете си, та да бъда достоен за Теб и тогава ще Те потърся”, вече сме загинали. Може да изпитваш срам от Бога, но да скриеш нещо от окото Му е невъзможно; както и да победиш света, без да те укрепи десницата Му. Затова е по-добре навреме да викаме за по­мощ – въпреки своя срам, въпреки чувството си за окаяност. Да свалим маската на увереност и самочувствие и да коленичим.

С годините ще осъзнаваме в каква степен трябва да бъдем благодарни на отец Серафим за неговото себеразкъс­ване, за безграничната му искреност. Тази поезия ще дава вътрешна смелост на поколения православни християни. Един монах, открил себе си пред Бога, се поставя на съд и пред нас, недостойните! Това е подвиг, жертвен подвиг. Сякаш отец Серафим принизява нарочно в греховността своя лирически герой, за да изживеем едновременно с него малодушието си и неусетно, пак с него, да тръгнем към победа.

Далечна благородна завист те обзема, когато четеш как простият, тих и дълбок живот на монастира тече в това място на спасението. Кой не е мечтал, поне в отделни мигове, за такова съществуване? Но отец Серафим съзнателно отбягва друга тема, много тежка за всекиго от нас – живота в съвре­менния град. Безброй са стиховете за неземната красота на Божието творение, за природата в часовете на нейния велик покой. Градът отсъства. От него идват, без съмнение, връх­литащи го спомени за изкушения и съблазни. Отец Серафим, обаче, не нарушава никога чистата фактура на своята поезия, изградена от гласа на дърветата и стоновете на душата, застанала пред Бога, не ни вкарва във вавилонското стълпотво­рение от сгради и пороци. Той не съди света, а себе си. И точно това ни кара да чувстваме още по-дълбоко величието на душата му, непос­тижима в своята искреност и стремеж към чистота.

Цикълът от детски стихотворения, както и басните, са прекрасни. Бисери, които сега откриваме.

Архимандрит Серафим от години не е между нас, а хрис­тиянската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широки­те кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата – също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучаст­ник в делото е Светият Дух.

Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!

Димитър Коруджиев