Състоянието на човека до и след грехопадението от православно, римокатолическо и протестантско гледище

Въпросът за грехопадението е една от възловите точки в догматическото богословие. С него тясно са свързани най-важните истини от нашата вяра – истините за Божия промисъл по отношение на пад­на­лия в грях човешки род, за изкуплението, спасението, освеще­нието и пр.

Според Свещеното Писание и светоотеческите тълко­вания грехопадението не е нищо друго освен злоупотреба със свободата на волята, която Бог е благоволил да даде на човека, венеца на творението. Нежелано от Създателя, грехопадението е било пред­видено от Него. Предвидено е било в предвечния Съвет на Пресвета Троица и сред­ството за изцеряването на падналата в грях човешка природа чрез изкупителната жертва на Богочовека, принесена на Голгота.

Тайната на Божественото домостроителство за изкуплението и спасението на човеците от тъмната власт на греха и смъртта по такъв начин е тясно свързана с тайната на грехопадението и произтичащите от него гибелни последици за Адам и неговото потомство.

Грехопадение, изкупление, спасение са следователно верижно обусловени и нравствено-промислително свързани моменти от великата драма на богочовешките взаимоотношения, моменти, рисуващи и човешките отклонявания от богоначертания път, и Божиите непо­стижимо-мъдри промислителни действия за връщането на падналата човешка природа към първото ѝ блажен­ство, на което тя е била участница в рая, преди да вкуси от горчивия плод на греха.

Оттук се вижда, че грехопадението е една от главните отправни точки при изясняване на много от веровите истини.