Епископ Виктор (Островидов)

Вторият том от поредицата „Новите руски мъченици и изповедници“ е посветен на епископ Виктор (Островидов), един от изповедниците и идеолозите на антисергианската съпротива. Той е духовникът, който успява в най-голяма дълбочина да осмисли и посочи отклонението от православното богословие във възгледите на митр. Сергий (Страгородски) и да посочи връзката с еклесиологията на сергианството и неговата църковна практика. Любопитен е фактът, че епископ Виктор прави този анализ на богословието на митр. Сергий (Страгородски) още преди революцията, в служението си като млад архимандрит, и предупреждава, че „ще дойде време, когато този човек (т.е. митр. Сергий), ще разтърси Църквата“. Петнадесет години по-късно това негово прозрение се оказва напълно вярно.

Критиката, която епископ Виктор (Островидов) отправя към богословието на митр. Сергий (Страгородски), е по въпросите на учението на Православната Църква за спасението. Тя съвпада с тази критика, която по-късно светител Серафим Софийски прави на същото учение на новите руски богослови от началото на XX век. Тяхното движение е имало за цел да освободи руската богословска мисъл от т.нар. „латински плен“, но в този си стремеж, породен от обективни основания, те се отклоняват твърде наляво от автентичното светоотеческо богословие на Православната Църква по въпроса за спасението.

В книгата са поместени и послания на свещеноизповедник Виктор, достойни да застанат редом до първохристиянските апологетични и патрологични писма, писани от светила като св. Игнатий Богоносец, св. Кирил Йерусалимски, св. Атанасий Велики и др. От редовете на всяко писмо на владиката, отправено към неговото паство (към руските християни), пулсира автентичният християнски дух, живият и мъдър пастирски опит.