Самозваните съдници (четвърто издание)

Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, дру­ги го мислят за нещо полезно, а трети – за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привър­же­ници, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истина­та, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибел­ни последици. Упорстването в него осуетява спасе­ние­то на душата.

Св. Йоан Лествичник казва: “Както огънят е про­тивоположен на водата, тъй и желаещият да води покаен живот (т. е. да се спаси) не бива да осъжда. Как ще се спаси човек, който всеки ден осъжда братя­та си, за които Христос увисна на кръста?”

Съдържание

Увод 3
Словото Божие за неосъждането 9
Единственото позволено осъждане 12
Дяволските лукавства 18
Злоупотреба с нашите прекрасни първични дарби 23
Човекът с двете торби 28
Същина и степени на осъждането 32
В семейството на пороците 35
Похищение на Божиите права 40
Безумие 44
Жестокост 48
Нашият съд 51
Хаос или ред 55
Осъждането на духовните лица 63
Недостойният свещеник 69
Всеки съди по себе си 72
Св. Йоан Милостиви и осъждането 76
Св. Виталий-монахът 81
Лекарства против осъждането 87
Не осъждай и не ще бъдеш осъден 100